Eвропейският омбудсман или къде могат да се оплакват европейските граждани
14 август 2006Член 138 „е“ от Маастрихтския договор, подписан на 7 февруари 1992 въвежда институцията на европейския омбудсман. Това е лицето, към което гражданите на Европейския съюз могат да се обръщат със своите оплаквания. Думата „омбудсман”, която навлезе и в българския език е от шведски произход и означава „посредник”. Това, че терминът идва от Швеция, съвсем не е случайно. Още през 1809-та година, след реформа на конституцията, шведският парламент за първи път в Европа избира омбудсман. Той е независим от краля и следи за нередностите, допускани при управлението на страната. Според една от версиите, шведите са взаимствали тази система от Османската империя, където е имало подобна институция. Повече от век Швеция е единствената страна в Европа, в която има омбудсман. Едва през 1919 тази институция е въведена и във Финландия.
Първият омбудсман на Европейския съюз е финландецът Якоб Сьодерман. Той е избран от Европейския парламент през 1995 и остава на този пост до 2003, след което на негово място идва гръцкият професор Никифорос Диамандурос. По време на избирането си Атинският политолог има вече петгодишен опит като омбудсман в Гърция. Към него днес могат да се обръщат всички граждани на Европейския съюз, включително и по електронен път. На интернет-страницата на Никифорос Диамандурос има опростен формуляр, който съдържа 9 точки. Всеки, който по своя преценка е станал жертва на произвол или допусната нередност от страна на европейски орган, може да се оплаче. Изключение правят оплаквания, които засягат правораздаването на Европейския съд в Люксембург. Те не влизат в компетенциите на европейския омбудсман.
През 2005 г. в бюрото на Никифорос Диамандурос на авеню „Робер Шуман“ в Страсбург са постъпили 3920 оплаквания. Той е длъжен да провери, дали те са състоятелни, да се опита да посредничи пред съответния орган и да предложи решение на възникналия проблем. Класацията на органите, към които има оплаквания се води от Европейската комисия. През миналата година 68% от случаите, в които се намесва европейският омбудсман, са свързани с нередности, допуснати от Комисията.
Като цяло гражданите се оплакват най-вече от липсата на прозрачност и честите откази, да им бъде дадена информация. Следват злоупотребата със властта, дискриминацията при провежданите конкурси, мудността и излишното бавене от страна на европейските органи. Най-много оплаквания – на брой 775 са дошли от Испания, следвана от Германия – 410. Класацията на новоприетите страни се води от Полша, с общо 346 оплаквания. Според статистиката на самата институция, европейският омбудсман е успял да помогне в 75% от случaите.
И все пак, независимо от саморекламата, с която изобилстват годишните доклади на европейския омбудсман, неговата институция не е особено популярна. Постъпващите няколко хиляди жалби са нищожни в сравнение с броя на жителите на Европейския съюз, които надхвърлят 450 милиона. Едва ли това означава, че европейските органи са особено коректни и не допускат грешки. По-скоро гражданите гледат дистанцирано на Евросъюза, водени от максимата: “Бог високо, цар далеко.”