Нация, кумири и социология

Антон Чехов разказва за учител, който написал под ученическо съчинение „чепуха” (дивотия). Ученикът обаче помислил, че това е латиница и така не разбрал какво иска да каже класният наставник с думата „реникса”.

Точно подобна дивотия виждаме в избухналия национален скандал за баташкото клане.

Шумно, неинтелигентно, агресивно, успяха да убедят публиката, че някой посяга на нашата светиня, че „отрича клането”. Постепенно искристализира и образа на този „някой”: същински Юда Искариот в пола, продал отечеството за дребни евра-сребърници. Купувачът пък се оказа демон-германец, наумил да лиши Родината от история...

Какво сочат фактите? Учените в този случай въобще не обсъждат самото клане. А един съвсем друг въпрос: по какъв начин този страшен епизод се включва в националната ни памет и идентичност. Тоест, интересува ги властовата процедура, направила клането в Батак неразделен елемент от нашето колективно „ние”.

Това е типичен за съвременната хуманистика проблем, и то важен. Както ровичканията на биолозите из генетичния ни код са очевидно съществени (и малко опасни), така и най-напредналите сегашни социолози бърникат из кодовете на властта като се стремят да проумеят нейните техники. И както гените създават организми, така властовите кодове творят „обществените предмети”, в това число героите и изобщо историята ни. Но последните са неща, за които ние сме свикнали да мислим, че са естествени. Че някак си съществуват „изобщо”, сами по себе си. Че не са произведени от човека, а са така да се каже „истински”.

Съжалявам, но не е така. Човешките кумири са точно толкова резултат от естествено-исторически процеси, колкото скалните масиви. И твърдящият обратното е или аналфабет, и/или се записва в списъка на възмутените от Чарлз Дарвин, който се е осмелил да твърди, че произлизаме от маймуна.

Значи ли това, че нацията е изкуствено творение? Че ние не сме българи по „субстанция”, по кръв? Да, точно това значи. Нацията се произвежда, това е дълъг и сложен процес, като двете най-важни съставки на този процес са:

- налагането на стандартен език;

- налагането на стандартна история (т.е. разказ за произхода и в този смисъл мит).

А следователно, освен национални герои имаме и актове на героизация, които са нещо друго, отделно от самите наши герои и техните постъпки и съдби. И тази героизация си има своите техники, които винаги са властови.

Звучи неприятно. Прилича на оскверняване. Но науката си е наука и не се интересува от нищо, освен от истината.

Но в случая с т.нар. „отричане на клането” ние имаме работа с нещо значително по-лошо. Виждаме група хора, които се стремят да погнусят публиката, като й показват „предатели”, еретици. Виждаме образовани хора да се включват с упоение в тази дивотия.

И над всичко това се рее едно обвинение: ако не си възмутен, значи че не обичаш България!

Но защо, боже мой, за да обичам родината си трябва да вярвам на историята, която държавата си е съчинила? Защо трябва в захлас да повтарям всички преувеличени и просто неверни факти, с които ни пълнят главите в училище?

Нима за да обичам майка си и баща си трябва да живея в илюзията, че за малко да станат Нобелови лауреати, но лоши хора им попречили? Та не мога ли просто да си ги обичам, защото са моите родители?

Но не. Не ми дават. Трябва да тръпна на погребението на цар Калоян. (И не дай боже да произнеса строго истинното съждение „Калоян е бил куманин”.) Трябва не просто да обичам 24 май (защото е прекрасен и оригинален пролетен празник). Трябва още никога да не произнасям изречението: „Кирил и Методий са гръцки чиновници, които през живота си не са стъпвали в България и не са създали азбуката, на която сега пишем”.

Кой, впрочем, ми забранява това? Стотина чичко-батковци, които са толкова некадърни, за да се легитимират с нещо свестно като лидери на народа си, та прибягват към евтиниите на националистическите масали.

И понеже националните държави навсякъде по света са в известна криза, въпросните чичко-батковци ползват енергиите на тази криза, за да се постоплят. Лъжат народа, казано по старому, за да му се качат на главата.