Темата Батак в германски вестник

Историците обикновено могат само да мечтаят за цели вестникарски страници, посветени на техните изследвания. В България един научен проект на Свободния университет – Берлин, спонсориран от фондациите Роберт Бош и “Памет, отговорност, бъдеще” успя да излезе на първите вестникарски страници. Темата му беше “Враждебният образ на исляма – история и съвремие на антиислямските стереотипи в България в светлината на мита за Баташкото клане”. В съкратена форма и с тлъсти букви това се появи навсякъде така: “Баташкото клане било мит”. Водещи бяха булевардните вестници 24 часа и Труд, които са част от групата ВАЦ. И скандалът беше готов. Берлинските историци Улф Брунбауер и Мартина Балева сигурно биха предпочели да минат без тази негативна медийна кампания.

Освобождението от петвековното турско робство, резултат от Руско-турската война 1877-1878 поставя началото на модерната българска нация. Преди това имало няколко безуспешни въстания, включително и това през април 1876. За назидание отреди от нередовната османска войска нападнали селището Батак, разрушили го и избили по-голямата част от цивилното население. Смята се, че от общо 6000 души оцелели едва 1200. Новината достигнала до Западна Европа и успяла да вкара в европейския дневен ред съдбините на християнското население в Османската империя.

В България Батак все още е лоно на националната памет и чувствата по въпроса са силни. В градчето в подножието на Родопите историята се представя автентично: в каменната черква ще ти покажат дупките от куршуми и следите от кръв, в историческия музей цели ученически класове преминават покрай доказателствата за жестокостите. Националната история е дообработила трагедията от Батак и и я е вложила в големия разказ за освобождението. Изследователският проект на Брунбауер и Балева поставя под въпрос тъкмо този факт: впрягането й в националната кауза. В центъра се намира изобразяването на събитията в монументалните картини полския художник Антони Пьотровски. Тези картини са рисувани години по-късно на базата на фотографии, на които пък оцелелите възпроизвеждат историческите събития. Има разлика между събитието и изображението, казва Брунбауер, който вече от години се занимава с изследователска работа за България. “Но деконструкцията не означава отричане,” припряно добавя той. “Ние просто искаме да говорим за специфичната функция в създаването на българската история”.

Онова, което според Брунбауер е класически пример за конструиране на история, в България се възприема като изопачаване на фактите и посегателство върху съзидателния национален мит. Националистическата партия Атака поиска законови мерки срещу всички, които “отричат геноцида срещу българите”. Президентът Георги Първанов, сам историк, се изказа остро срещу опитите за пренаписване на историята. Божидар Димитров, българският ТВ-историк, ръководител на Националния исторически музей и автор на популярни исторически книги, дори вижда зад всичко това турски заговор.

В българската историческа наука вече от няколко години се водят дебати около оценката на османския период, оценката за освободителните борби и за малцинствената политика на България след получаването на независимост. Според мнозинството българи – и според българските историци – бруталното потисничество над християнско-славянското население по османско време и героичната освободителна борба просто не подлежат на съмнение. Но изследователски колективи като тези в Центъра за академични изследвания в София или пък Кръгът за балкански изследвания към Университета в Благоевград провеждат културологични и антропологични проучвания, които поставят под съмнение старите теории. Българската академия на науките оттегли съгласието си да предостави помещения за една изложба по темата, която трябваше да се открие в средата на май. Встъпителната конференция беше отложена за неопределено време. Вярно, Брунбауер получи подкрепа и от български историци, въпреки това обаче интензивността на “националистическата кампания” го изумява. На фона на предстоящите избори за Европейски парламент българската политика става все по-националистическа, смята Брунбауер. “Очевидно е налице силна тенденция да се въздига българската нация и да се поддържа убеждението, че в чужбина не признават България.” – казва той пред вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.