1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

950 години от разцеплението на християнската църква

Навършват се 950 години от разцеплението на християнската църква. На 16 юни 1054 година константинополският патриарх и папският нунций се обвиняват взаимно в ерес, изопачена вяра и взаимно се отлъчват от църквата. Корина Мюлстед напомня събитията и развитието им до днес:

Скандалът от 1054 по правило е считан за дата на разцеплението на църквата, по-точно казано обаче той е само един етап от процес продължил няколко века. Теодор Николау, преподавател по православна теология в Мюнхен казва:

”Въпросът, кога е настъпила схизмата е първо исторически. Естествено 1054 година се е запазила особено в паметта като година на разцеплението, защото тогава се поемат противоположни пътища. Схизмата обаче завършва и се задълбочава през 1204 година.”

Тогава съперникът на Рим Константинопол е превзет по време на четвъртия кръстоносен поход и в течение на три дни е разграбван. Избити са хиляди невинни, църкви са осквернени. Патриархът е принуден да избяга:

”Мисля, че днес в широки кръгове се е наложило убеждението, че това е била фактическата схизма, защото събитията от 1204 оставят дълбоки рани и невероятна омраза. Схизмата на първо място не е теологически проблем, а проблем на отчуждението и взаимните обвинения."

Само от половин век двете страни полагат усилия за преодоляване на различията. През април тази година Патриарх Вартоломей Първи отговори на официалното извинение на Папата за поведението на кръстоносците със следните думи:”Ние на можем да забравим онзи трагичен ден, но ние прощаваме!”

Тези дни и атмосферата в Рим е положителна, но проблемите пред двете църкви остават. При това теологическите спорове играят второстепенна роля. Тогава, както и днес се разисква една централна тема на църковната политика – постът на папата. Сегашните правомощия на епископите на Рим не са приемливи за православието.

”В православната църква, което ще рече в източната църква продължава старата традиция, църквите да не се разглеждат като монолитно цяло. Единството се изразява като различните местни църкви, различните автокефални църкви поддържат единна общност. Това е общност на равни, така че няма патриарх или архиепископ, който да е повече от другите. Вселенският патриарх е само примус унтер между равни, което ще рече – пръв между равни. Той не е повече епископ от епископа на някой град.”

Наистина още преди години Папа Йоан Павел Втори покани на дискусия за неговия пост, но досега няма осезаеми резултати. Ненапразно по време на посещението си в Рим Патриарх Вартоломей подчерта, че пътят за обединението на църквите е дълъг и въпреки това първите предпазливи стъпки вече са направени.