[d3] - свежото мислене в интериора

Зала номер две е запазената територия на младите. Посетителите тук също основно са младежи, за по-възрастните представените интериорни решения са може би твърде голямо предизвикателство.

На входа ни посреща клавиатура с размери три на седем метра.

Вещ, аксесоар за дома, инсталация - нищо от това не я описва съвсем точно. Проектът е на групата Атомаку, разказва един от авторите Ларс Грау.

„Това е така нареченият Тайп Файтър, тоест продължение на известния Тайп Райтър- една клавиатура, машина, която се обслужва с цялото тяло и може да се работи само ако е активно цялото тяло. Специално тук на изложението посетителите я използват за това да изпращат съобщения в огромен формат на приятелите им, които са си останали у дома и не са могли да дойдат. Пише се кратко съобщение, като при това човек се движи по клавиатурата на разстояние от 5 - 6 метра, защото всеки отделен клавиш е много голям. Накрая може да се направи и снимка, а после съобщението се изпраща като имейл със снимка.

Няколко стъпки по нататък са сетовете на друго нестандартно решение. Подходящо е за дома, само ако имате няколко стотин квадратни метра свободно пространство. Нарича се микро голф. Един продукт, който се търгува успешно на пазара вече от две години насам. Идеята се родила докато проектантите работили по рекламна кампания за световно известна компания за спортни стоки, споделя Йорг Майстер от студио Рутан.

„Съвсем различни творчески сцени проектирани върху предмети от бита- това се опитваме да свържем в едно.

Опитваме се да превърнем изкуството в неизменна част от ежедневието.

Най-лесно това става, когато изкуството слезе от стената, където обикновено си виси и се проектира върху нещо друго. Нашият начин е да отпечатаме изкуството върху една най-обикновена маса например.”

Същата фирма е проектирала и лондж пространството на хале номер две. И тук нестандартното виждане за изкуството е отличителен белег.

„Нашата концепция… из цялото хале на различни места сме пръснали кубове, на които може да се пише с тебешир. Точно тук, където в момента сме ние, сме изградили огромна стена, където всички посетители могат да напишат свои съобщения, впечатления или просто някакъв текст. Какво представлява ли? Едно постоянно променящо се произведение на изкуството. За панаира това е известен напредък, защото по някакъв начин онагледява потока от посетители, какво се случва на изложението, какви са впечатленията. В крайна сметка накрая тази стена ще се превърне в изкуство, което ще съхрани същината на панаира, какво е представлявал.”

Тази година в рамките на изложението прохождащите таланти са разпределени в три категории. Общото между тях… те са свежи, луди, непрактични.

Винаги имат послание, мисия, която преследват.

Такива са и студентите от Аахен, които се представят с инсталацията „Студентът и дървото”. Лиза Генер е една от авторките.

Отон

„Тук пред нас се намира бар плотът ни с ябълки като безплатен подарък за посетителите, а в центъра е голямото дърво, на което са накачени скици, симулиращи листа. Под него има щайги, на които всеки би могъл да седне и достатъчно пространство, за да си поприказва с някого. Навсякъде се виждат щайги за плодове.”

Огромното бяло дърво с висящи по него снимки на студенти трудно би прилегнало на дневната Ви, трудно би се вписало в което и да е помещение или обществена сграда, казва друга студентка Каролина Фесер.

„Опитваме се да материализираме сравнението между студента и дървото. Това е нашето дърво на идеите. С корените си дървото изсмуква идеите, които са се породили в хода на разговорите към стъблото. Така правят и студентите, когато разработват идеите си. Те се превръщат в проекти, в скици. Когато узреят, тоест са готови като продукти, ги обират по подобие на реколтата от ябълки. Именно това се опитваме да кажем с плодовете в щайгите, които са за продажба, за откъсване, за раздаване. От ябълките, които виждате, всеки може да си вземе.”

Осветителни тела от консервни кутии, домашен лабиринт, картонени мебели за столовата, това са само някои от решенията на прохождащите дизайнери. Повечето от тях вероятно никога няма да стигнат до масовия потребител, други серийната индустрия ще сложи в рамките на приемливото, но все пак посланието ще се запази… Изкуството е част от живота и бита, обзаведете с частица него!