1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

75 години от нацисткото аутодафе

На 10 май 1933 новодошлите на власт в Германия нацисти започват горенето на книги. В следващите редове припомняме за този кошмарен опит за аутодафе на мисълта.

default

Горене на книги на Опернплац в Берлин

"Против декадентството и моралния упадък! За ред и морал в семейството и държавата! Хвърлям в огъня писанията на Хайнрих Ман, Ернст Глезер и Ерих Кестнер."

Само сто дни след идването на власт на нацистите, в десетки градове на Германия горят клади. Придружавани от размахващите факли полицаи и зяпачи, университетски ректори и студенти преминават покрай горящите книги. Държавното радио предава на живо призрачното зрелище от берлинския Опернплац.

Bücherverbrennung in Deutschland mit Hitler-Gruß

Опит за аутодафе на мисълта

Най-удивителното - впрочем и за самото нацистко ръководство, - е, че

няма възражения срещу този варварски акт

Преди всичко буржоазията не казва и дума, както припомня германистът Валтер Йенс:

"Ехото бе извънредно слабо. В чужбина също. Много малко бяха онези по света, които протестираха. Едва по-късно разбрахме, че това е било само прелюдията."

Аутодафетата са инсценирани като всенародно празненство. Особено активно подстрекава горенето министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс:

Joseph Goebbels

Йозеф Гьобелс

"Политическите революции трябва да се подготвят духовно. Едва когато идеята се съедини с властта, оттам ще излезе чудото на историческата промяна."

Горенията на книги не са нещо ново

и не са германско изобретение. Прочутата Александрийска библиотека е подпалена за пръв път през 47 г. пр. н. е. - изгарят 500 000 ръкописи. Римските императори изгарят писанията на ранните християни. През Средновековието на кладите горят книги, обявени от църквата за еретични. Навсякъде по света и през всички епохи е имало горения на книги.

Последният подобен пример е от 1992, когато по заповед на Радован Караджич сръбските войски подпалиха с фосфорни бомби Националната библиотека в Сараево. Само за няколко часа не остана почти нищо от три милиона книги и безценни писмени документи. През 90-те години на миналия век библиотеки и архиви бяха сред главните обекти, станали жертва на беса на войната на Балканите.

Подобно съдържание