1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

63-ма журналисти са били убити през 2005-та година при изпълнение на служебните си задължения

Дали в Куба или Филипините, Ирак, Китай или Северна Корея, журналистите в тези и много други държави водят доста опасен начин на живот. Защото казват какво мислят. Защото не прикриват престъпленията на властимащите. Защото искат да изкажат истината. Неправителствената организация “Репортери без граници” публикува годишната си равносметка за свободата на словото по света през 2005-та година. Тя е по-скоро т

default

�жна, отколкото окуражаваща. 63-ма журналисти са били убити през миналата година при изпълнение на служебните си задължения. Това е най-големият брой жертви в тази професия от 1995-та година, когато бяха убити 64-ма журналисти. Гернот Йегер разговаря по темата с Михаел Редиске, член на упрвителния съвет на организацията “Репортери без граници”.

Разговорът започва с въпроса, дали изминалата 2005-та година е била по-скоро добра или по-скоро лоша за журналистите по цял свят.

“Според статистиката на нашата организация през 2005-та година са били убити 63-ма журналисти”, казва в отговор Михаел Редиске от “Репортери без граници”. “Броят на жертвите се покачва с всяка изминала година. За сравнение през 2002-ра са били убити 25 журналисти, през 2004-та 54-ма. В този смисъл миналата година беше лоша за журналистите по цял свят. Все по-голям става и броят на държавите – през миналата година 22 – в които биват убити журналисти. За трета поредна година най-опасното за журналисти място в света е Ирак. През 2005-та там са били убити 24 журналисти и петима техни сътрудници.”

Кои други държави освен Ирак са особено проблемни, кои са – така да се каже – най-черните овци в това отношение, е следващият въпрос в разговора с Михаел Редиске.

“Черните овци са естествено държавите, в които, тъй като няма свобода на словото, няма и добри журналисти. Много опасни за журналистите са държавите, в които обществото или опозицията се опитват да въведат известна свобода на словото, тоест държавите, в които от формална гледна точка тази свобода е гарантирана, но не се прилага на практика. Като в Бангладеш например, където ислямстки групировки нападат журналисти, или в други страни, където правителството вкарва неудобните за системата журналисти зад решетки, където се прилага т. нар. цензура чрез убийство.”

Има ли такива държави, в които през 2005-та е отбелязано подобрение на условията на труд и живот за журналисти, гласи последният въпрос в разговора с Михаел Редиске.

“Този въпрос е много по-труден от въпроса, къде се е влошило положението. В обши линии мога да кажа, че през последните няколко години регистрираме подобрение на положението в новите страни-членки на Европейския Съюз, както и в страните, кандидатстващи за еврочленство. Искам да спомена също приноса на Белгия, която миналата година прие закон за гарантиране на информационната свобода, тоест закон за съхраняване на анонимността на журналистическите източници. Това е също много важен аспект от работата на журнилстите. Нека припомня, че в много западноевропейски държави, в това число и в Германия, тази тема подлежи все още на обсъждане”, заяви в заключение Михаел Редиске от неправителствената организация “Репортери без граници”.