1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

60-годишнината от освобождението на Париж

На 25 август 1944 година съюзниците освободиха Париж, под възторжените възгласи на парижани. Малко след това Шарл де Гол създаде временното правителство, организирало възстановяването на Франция. Андреас Нол напомня събитията от онези бурни дни:

”Ние не вярвахме, че Париж ще бъде изравнен със земята. Като млада членка на съпротивата тогава имах тесен контакт с френското командване и ние не считахме за възможно Париж да бъде унищожен.”

Мадлен Рифо, която през лятото на 44-а година е 20-годишна обаче греши. Докато тя се сражава на барикадите срещу окупаторите на 23 август германската армия получава заповед от Берлин Париж да падне в ръцете на противника само като купища развалини. Заповедта е израз на слабостта на Вермахта да отбранява френската столица, затова Хитлер иска да унищожи града на най-големия си триумф.

За командващият Париж генерал Дитрих фон Холтиц плана на Хитлер е твърде опасен. През август 1944 година германците са изправени срещу съпротива, преминала във всенародно въстание. За частите на Холтиц горящите къщи, разрушените мостове и разпадащата се инфраструктура щяха да бъдат още по-опасни. Щефан Мартенс от германския исторически институт в Париж напомня:

”По принцип Фон Холтиц непрекъснато заплашва, че е взел съответните мерки. От германска страна това е психологически момент за повлияване на противника. От своя страна съпротивата констатира, че противника не разполага с достатъчно военни средства за тази цел.”

На 19 август без външна помощ френската Резистанс започва въстанието в Париж. На 25 август е взето решението и редовните части на генерал ЛьоКлерк навлизат заедно със Втора танкова дивизия в Париж. След упорита съпротива в някои крайни квартали още същия ден Фон Холтиц подписва капитулацията и се предава в плен. Така унищожителната битка за Париж не се състои.

”По принцип Втора френска танкова дивизия нямаше да може да настъпи до Париж без американското снабдяване и подкрепа. И дори без американски материал, защото дивизията е въоръжена с американски танкове и във всичко – до униформите французите разчитат на СЩ.”

В деня след превземането на Париж войниците честват победата. Главнокомандващият френските сили генерал Де Гол казва пред кметството следните станали знаменити думи:

”Париж! Обиден Париж! Пречупен и измъчен Париж, но сега свободен! Освободен самостоятелно от собствения си народ с помощта на френската армия и целия френски народ!”

.......

Денят след освобождението е деня на Де Гол. Той марширува по Шанзелизе и е честван от народа. Французите го подкрепят и това забелязват и СЩ. Първоначално президентът Франклин Делано Рузвелт е планирал военна администрация за Франция, но сега дава възможност за временното правителство на де Гол.

Не на последно място по тази причина във Франция години наред се игнорира чуждестранната помощ за освобождаването на Париж, но сега всичко се промени:

”Прави впечатление, че американското участие тази година в сравнение с преди 10 или 20 години също и оптически се измества в центъра на вниманието. Показват се снимки и винаги се посочва, че не само Втора бронетанкова дивизия е навлязла в Париж, но успоредно с нея и американски войски.”

Това, което посточва Щефан Мартенс е напредък, но ветеранката от съпротивата Рифо не се разпростира на тази тема. 80-годишната си спомня за падналите си другари и за града, който е пострадал по време на четиригодишната окупация от бомби и снаряди.