1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

60 години от създаването на МВФ

Преди точно 60 години – на 1 март 1947 г- беше създаден Международният валутен фонд. Първоночалано той имаше 29 страни-членки. Пет години по-късно към него се присъедини и ФРГ. Карл Цавадски анализира промените в МВФ през годините.

default


МВФ беше създаден от нуждата за въвеждане на стабилност в световната икономика след втората световна война, както и за предотвратяването на финансови кризи. Защото споменът от световната икономическа криза през 30-те години и последвалия след това възход на фашизма беше доста пресен в съзнанието на всички. На МВФ беше възложена задачата да осуетява кризи в платежните баланси, да стабилизира обменните курсове и да пречи на инфлацията да се развихря. По същество Фондът разполага с два основни инструмента за да постига всичко това. Той подпомага изпаднали в трудности страни, като им отпуска кредити, и освен това съветва всички страни по въпросите на икономическата, финансова и валутна политика. За разлика от Обединените нации, които се ръководят от принципа “една страна – един глас”,разпределението на влиянието в МВФ зависи от капиталовите дялове на страните-членки. Тези дялове от общия капитал на стойност от около 270 милиарда долара се изчисляват според икономическата дееспособност на съответната страна. Най-големия дял гласове от 17% имат САЩ, държавите от ЕС –заедно - имат дял от около 30%, само Германия - има близо 6 %-ов дял.
Развиващите се страни са непълноценно представени в МВФ, това се отнася главно за някои бурноразвиващие се прагови страни като Бразилия, Индия и Китай, които от години насам търсят възможности да получат по-голямо влияние във Фонда. На последната годишна среща на Фонда през есента на 2006 в Сингапур те успяха да постигнат известен успех. Изпълнителният директор на МВФ, бившият испански финансово министър Родриго Рато пояснява :

“Това е много важен въпрос – как са представени отделните страни и какви възможности имат да артикулират своите проблеми. Мисля, че в това отношение Фондът вече е постигнал доста неща, така че всички страни да получат шанс да оказват влияние над решенията на институцията и да участват в нейната работа.”

На съвещанието в Сингапур бяха вдигнати така наречените квоти за Китай, Южна Корея, Мексико и Турция. Макар и с малко, тази промяна все пак отчете повишената тяжест на тези страни в световната икономика и световната финансова система. Предвидено е, във втората фаза, да се приеме съвсем нова формула за изчисляването на квотите на отделните страни. Някои от големите индустриални нации, като Германия, която също не е достатъчно силно представена в МВФ,ще загубят допълнително части от квотата си. Така германският дял ще намалее от 6,1 на 5,9 %. Германският министър на финансите Пеер Щайнбрюк заяви обаче, че намалението няма да има сериозно отражение. Той казва:

“Истински важната тема е, във втората фаза да се извърши реална дълготрайна реформа за уреждането на квотния принцип. А това ще бъде значително по-трудно. За Германия ще бъде важно да запази своето влияние във Фонда, което означава, че не бива никога да губим нашия пост на изпълнителен директор.”

Междувременно обаче и самият МВФ изпадна в затруднения, тъй като неговите консултации са далеч по-малко търсени и желани от преди. А поради намаляващите лихви, които са важни за доходите на фодна, междувременно администрацията във Вашингтон изпитва сериозни проблеми. И още нещо : тъй като кридитите на фонда се отпускат винаги при условие,че се изпълняват доста строги изисквания. Това пък често предизвиква недодволството на съответните страни, които се оплакват от заробващи и непосилни условия. При това често се игнорира факта, че причините за една криза, водеща до намеса на Фонда, е сбърканата национална политика. За коригирането на тази политика, Фондът после се превръща в изкупителна жертва на носената от него стабилност. Институцията обаче се е поучила от някои свой минали грешки. Директорът на Фонда Родриго Рато е направил предложение, консултациите между институцията и правителствата на националните страни повече да не се водят само на двустранна основа, а мултилатерално. Засега обаче остава неясно, в какъв точно кръг да става това и с какви задължения. При това е ясно, че подобни мултилатерални консултации биха били доста чувствителна сфера. Предстои да се прецени също, дали МВФ да продаде част от своите златни резерви за да финансира текущата си дейност. Родриго Рато е предложил, продажбите на стойност от над 6 милиарда долара от 400 тона злато да бъдат внесени като капитал на фондация. От там ще се финансират после различните кампании на фонда и неговите дейности.