1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

60 години от края на Конференцията в Ялта

На 11 феврурари преди точно 60 години приключва Конференцията в Ялта, на която Великите сили се споразумяват за ново разпределение на следвоенна Европа.

default

В бившата лятна резиденция на царя - двореца Ливадия на курорта Ялта, трима мъже поставят подписите си под документ, който маркира общата стратегия за времето след Втората световна война и бъдещето на Европа. Великата тройка - това са американският президент Рузвелт, премиерът на Великобритания Чърчил и съветският ръководител Сталин. Конференцията започнала на 4 февруари си поставя за задача, да конкретизира плановете на тримата, изразени от тях 14 месеца преди това - на срещата в Техеран. В коалицията обаче доста бързо се появявт признаци за разцепление. Сталин желае да подчини колкото се може повече европейски региони на съветското влияние, Чърчил обаче съзира в Сталин нов диктатор от типа на Хитлер и не желае да прави отстъпки пред него. На Рузвелт се пада ролята на посредник в това трио. Цялата конференция е изненадващо малко подготвена. предварително. Дневния ред на разговорите не е предварително уточнен, нито пък проблемите, които има да се решават. Вместо това конференцията протича под формата на повече или по-малко формални разговори, в някои от които участват даже само две от страните и приемат решения зад гърба на третата.

Сред най- оспорваните теми е бил въпросът за полските граници. Полското правителство в изгнание предявява претенциите си от Лондон, които обаче биват отхвърлени от Сталин. В крайна сметка, и днес източната полска граница преминава именно там, където навремето е искал Сталин - по така наречената линия Кързън, наречена на името на бившия английски външен министър и международен посредник Джордж Кързън. В резултат на това Съветският Съюз поглъща Източна Полша, Балтийския регион, Бесарабия, Кьонигсберг - днешен Калининград- и се уголемява с близо половин милион квадратни километра. Полша бива обезщетена като и се придават Силезия и Западна Прусия, както и части от Източна Прусия и Източен Бранденбург - все области, принадлежали преди това на Германия. Освен това Съветският Съюз настоява да се признае инсталираното от него "правителство в Люблин" като официално полско правителство. Западът се съгласява и по този начин на практика приема хегемонията на Съветския Съюз в цяла Източна Европа. Румъния, България, Албания, Полша, Унгария, Чехословакия и окупираната от червената армия част от Германия - станала по-късно ГДР - попадат в сферата на влияние на руснаците. Това е рожденният час на Източния Блок.

Американците също успяват да прокарат на срещата в Ялта някои свои желания, макар и по-скромни. Създаденото по инициатива на американския президент Удроу Уилсън след Първата световна война общество на народите остава институция без влияние и мощ и не успява да предотврати Втората световна война. Тежко болният Рузвелт предлага да се създаде организация - наследничка, която да е организирана на йерархически принцип и да има повече власт. Британският премиер и съветският диктатор приемат това и половин година по-късно в Сан Франциско е създадено ООН.

Един от най-важните въпроси - за бъдещето на победена Германия - остава нерешет на срещата в Ялта. Руснаците настояват за репарации от 20 милиарда долара, демонтирането на 80% от германската индустрия и разделянето на Германия на малки държавици. Този въпрос обаче остава извън дневния ред и отложен за обсъждане във времето след войната. До тогава остава да важи мотото на Чърчил: Ако имаш кон, който трябва да тегли каруца, трябва да му даваш храна."