50 години Федерален съюз на германските издатели на вестници

Статията на списание ”Шпигел”, публикувана през октомври 1962 г, предизвиква една от най-големите кризи в младата тогава Федерална република. Бонското правителство смята, че в публикувания критичен материал за маневри на Нато се издават държавни тайни, нарежда редакцията на ”Шпигел” да бъде претърсена и издателят и един редактор са задържани. Протестите срещу това посегателство на държавата върху свободата на печата са бурни – не само в Германия, а и в чужбина. В крайна сметка правителството отстъпва и задържаните са освободени, тогавашният министър на отбраната Франц Йозеф Щраус е принуден да подаде оставка. За свободата на печата в Германия това е крайъгълен камък, казва Луц Тилман от Германския съвет по печата в Бон:

”Случаят ясно показано, че печатът и медиите изпълняват обществена поръчка и че са независими, че свободата на печата е нещо сериозно, към което и държавата трябва да се отнася сериозно. Формира се ново мислене, което подкрепи политическите кореспонденти.”

Основаването на Германския съвет по печата през ноември 1956 година е съпротивителна реакция на вестникоиздателите и журналистите срещу влиянието на държавата. Тогава възниква законодателна инциатива, която урежда разпоредбите за медиите. Печатът обаче успява да наложи свой доброволен контролен орган, така че проекто-законът остава в чекмеджето.

”Мисля, че в първите години на още младата република, казва Тилман, отношението между печата и държавата трябваше тепърва да се регламентира. Съществуваше лошият опит от времето на националсоциализма, важно беше печатът да определи своето място в обществото, да определи как отношението на държавата към свободните медии, да им даде съответната политическа рамка, за да могат те да работят ефективно.”

Днес вече не става дума за такива принципно важни въпроси. С времето на преден план изпъква другата задача на Съвета по печата, а именно да се поощрява авторитета на печата. Това включва и спазването на журналистически и етични принципи, между другото съвестните проучвания и съблюдаването на човешкото достойнство. От 1973 г. тези принципи са залегнали в т.н. кодекс по печата.

Освен това гражданите могат да подават оплаквания пряко до Съвета по печата, ако да кажем в даден вестник се публикуват обидни или несъответстващи на истината материали. През 70-те и 80-те години са постъпили само отделни оплаквания. Междувременно броят на оплакванията е около 700 годишно. Юристи и Съветът по печата проверяват оплакванията и ако ги намерят за основателни, Съветът по печата излиза с мъмрене към съответния печатен орган.

Наред с този доброволен самоконтрол според юридически и етически стандарти отношението между държава и печат и днес често се дискутира. Например, когато става дума за това дали при разследвания полицията има право да подслушва телефонните разговори на журналисти или пък дали вестниците не изпадат във финансова зависимост от партиите. Критична е нарастващата концентрация в германския печат – близо една четвърт от всекидневниците междувременно са собственост на издателство Аксел Шпрингер. Десетте най-големи концерна владеят 56% от пазара. Същевременно броят на вестниците намалява. В повече от над половината от окръзите и общините излиза само по един местен вестник. Тревожно ли е това развитие?

”Тревожно е със сигурност там, където има монопол върху вестникоиздаването. Но не може и дума да става за такъв монопол, какъвто има преди 50 години.”

Днес има много повече медии, отколкото тогава. Освен обществено-правните телевизии и радиопредаватели, съществуват и много частни такива. Интернет също е информационен източник. Експанзията на издателските концерни и без друго не е тема в Съвета по печата, тъй като тя е въпрос на картелното право и следователно на политиката.