1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

5 години от падането на Милошевич

Белградската революция не е провален пуч

Воислав Кощуница

Воислав Кощуница

Краят на септември 2000-ната. Кандидатът на включващия 18 партии алианс “Демократична опозиция на Сърбия” Воислав Кощуница печели неочаквано президентските избори в тогавашната федеративна република Югославия. Само че президентът Милошевич отказва да признае поражението си – което става причина водачът на опозицията Зоран Джинджич и студентското движение Отпор да организират стачки в цялата страна.

На 5 октомври в Белград се провежда голяма демонстрация: десетки хиляди хора се стичат от провинцията към столицата. Чак до късния следобед стотици хиляди привърженици на опозицията се събират пред парламентарната сграда – с призиви за смърт на Милошевич и в подкрепа на Воислав Кощуница:

Ситуацията се изостря. Милошевич – както става известно по-късно – изисква от специалните части на полицията да стрелят по тълпата, и заповядва на армията да атакува от въздуха. Но генералите и полицейските офицери отказват да се подчинят. Само пред парламента и централата на държавната телевизия прозвучават изстрели, използуван е и сълзотворен газ. Журналистът Драган Буйошевич разказва:

Това, което разбрах тогава, бе следното – тези хора наистина бяха готови да умрат този ден. Една част от коалицията Демократична опозиция на Сърбия със сигурност съзнаваше това.

Без да информира ляво-либералното мнозинство от ДОС национал-консервативният Кощуница провежда среща с Милошевич. Няколко часа по-късно Милошевич се предава и заявява по държавната телевизия:

Поздравявам г-н Кощуница с изборната победа и пожелавам на гражданите на Югославия много успехи по време на мандата на новия президент.

Само че между президента Кощуница и Зоран Джинджич, който поема поста министър-председател на Сърбия, почти незабавно се стига до разногласия. И това става особено очевидно, когато през септември 2001-ва година Джинджич решава да арестува Милошевич и да го предаде на Хагския трибунал. Кощуница енергично се възпротивява, но в крайна сметка Джинджич успява да се наложи.

Скоро след това реформаторът Джинджич губи подкрепата на привържениците на Кощуница в парламента. Той ги обвинява в недостатъчна готовност да скъсат рязко с миналото на Милошевич:

На 6 октомври 2000-ната година поисках да уволня всички съдии, полицаи и журналисти от държавната телевизия. Никаква тайна не, че не разполагах с необходимата подкрепа за този ход. Изобщо в тази страна много рядко можех да разчитам на мнозинство.

Борбата за надмощия между двамата политици блокира осъществяването на необходимите стъпки за трансформацията и демократизацията на страната. След което – във връзка с превръщането на федеративна република Югославия в държавен съюз между Сърбия и Черна гора Кощуница губи своя пост. След което пък през март 2003-та година Джинджич е убит. Коалицията ДОС се разпада само за няколко месеца. Година по-късно Кощуница печели парламентарните избори и става премиер на Сърбия.

Във външнополитически план в понеделник, на 3 октомври, Кощуница постига нещо много важно: Европейският съюз даде зелена светлина за преговорите за сключване на споразумение за асоцииране със Сърбия и Черна гора. Кощуница обещава провеждането и на следващи реформи:

Нашето законодателство трябва да бъде съобразено с европейското, правовата държава трябва да бъде укрепена и модернизирана, трябва да се спазва конституцията и трябва да се сътрудничи с Хагския трибунал.

Само че точно по тези точки независимите наблюдатели и медиите са настроени скептично спрямо правителството на Кощуница: те твърдят, че пет години след демократичните промени Сърбия все още е далеч от сатбилната демокрация и функциониращото пазарно стопанство. Също така много от бившите съмишленици на Кощуница заявяват, че именно той носи отговорността за корупцията, недостатъчно преодоляното минало и потискането на политическите врагове.

Един от най-острите критици на правителствения ръководител е Владан Батич, бивш министър на правосъдието от времената на ДОС. В интервю за ДВ той упреква Кощуница, че от падането на Милошевич насам той блокира нужните промени в страната и обществото.

Само малцина бяха арестувани. Като Кощуница всъщност се явяваше спирачката за това. Така и не се установи прозрачност в държавния апарат. Хората бяха готови да чакат и по-дълго за подобряване на жизнения стандарт, но те държаха да има справедливост.

През последната седмица самият Батич бе задържан, тъй като след смъртта на Джинджич той еднолично бил разпоредил освобождаването на един от престъпниците – поради липса на достатъчно доказателства. Сега правителството на Кощуница твърдо отхвърля упреците, че в случая става дума за политически мотивиран арест.

Драголюб Мичунович също е сред най-яростните критици на правителството на Кощуница. Той го упреква, че е върнал в правосъдието, поличията, медиите и икономиката всички стари поддръжници на Милошевич. В интервю за ДВ той признава и собствената си недостатъчна активност след падането на Милошевич, като същевременно отбелязва, че демократичната революция в Белград не може да се смята за провален пуч:

Аз съм горд от това, което направихме. И мисля, че то беше важно. Съжалявам, че сега – поради социалното или икономическото положение – се случва това да се забравя. Съжалявам и за това, че не използувахме докрай шанса, който ни даде огромното всенародно въодушевление.