1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

40 години от “Шестдневната война” в Близкия изток

Преди 40 години на Израел се удава за една седмица да завоюва обширни територии. Еврейската държава тогава нанася от собствена гледна точка превативен удар. Според арабските държави става дума за агресия. С т.н. “Шестдневна война” в Близкия изток се създават политически и военни условия, които са определящи за региона до наши дни. С тази война на преден план там излизат личности, определящи политическия жи

Ариел Шарон като израелски генерал-майор по време на Шестдневната война

Ариел Шарон като израелски генерал-майор по време на Шестдневната война

�от още десетилетия наред като Арафат, Рабин и Шарон. Нещо повече: войната създава герои и митове, поставя отпечатъка си варху политическата култура и създава обществени проблеми, останали неразрешени до ден днешен. Подробности по темата от нашия близкоизточен наблюдател Петер Филип:

На 5-ти юни 1967 г. избухва третата война в Близкия изток. Тя остава в историята като “Шестдневната”, защото се оказва по-кратка от всички останали близкоизточни войни, в това число и последвалите я. Ала тя променя изоснови положението в региона: Израел окупира сирийските Голански възвишения, йорданския Западен бряг и контролираната дотогава от Египет ивица Газа. По този начин Израел започва да контролира цялата историческа област Палестина, където съгласно решенията на ООН от 1947 г. е трябвало да се създадат една еврейска и една арабска държава. Арабският свят не се примирява с това решение. А за повечето израелци войната на фона на разпространяваните от Кайро и Дамаск заплахи представлява борба за оцеляване:

“Арабският народ е твърдо решен, да прочисти Палестина от вашето присъствие. Подредете си куфарите и напуснете Палестина, преди да ви донесем смърт”

Радио Кайро на 5-ти юни 1967 г. Ахмед Шукейри, първият председател на ООП заплашва, че организацията му само чака възможност “да изхвърли евреите в морето”. Действителността и ходът на войната обаче са много далече от подобни лозунги и заплахи: израелските ВВС изненадват и разрушават за един час египетската авиация. Египетските сухопътни сили го обръщат на бяг, Израел не среща особени затруднения от тях. По подобен начин протича войната и срещу Сирия и Йордания през последвалите няколко дни.

Относно причините за войната съществуват спекулации, че Москва се е опитала да спечели повече влияние в региона чрез този въоръжен конфликт. Това обаче съвсем не е доказано. Египетският президент по онова време Гамал Абдел Насър очевидно вярва, че чрез покер за влияние ще може да влезе в историята като великоарабски лидер: той обявава пълна мобилизация и издига искане за изтегляне на силите на ООН, разположени по демаркационната линия след похода на Синайския полустров през 1956 год. Генералният секретар на Световната организация У Тан изпълнява това египетско искане. Сините каски напускат и Тиран, тесния проток в южния край на залива Акаба. В Кайро решават да заемат напуснатите от ООН позиции и да затворят протока за израелските кораби. Въпреки, че Израел определя точно това като “казус бели” – причина за войната. Неразличавайки истинската опасност президентът Насър заявява през египетските военни:

“Те ни заплашват с война, евреите. Моля. Готови сме за война”.

Израел също мобилизира войските си. Вашингтон предупреждава израелците да не реагират прекомерно остро. Москва дърпа юздите на Египет да не нанася удар. Идвете супер-сили обещават на своите фаворити помощ, само тогава, когато не започват първи бойни действия. Израелските военни настояват да се побърза, но премиерът Леви Ешкол се колебае. Поне до момента, в който назначава за министър на отбраната Моше Даян, героя от войната на Синайския полуостров през 1956 г. Даян решава да атакува на 5-ти юни 1967 г. Шест дни по-късно войната е приключила и премиерът на Израел Леви Ешкол обявява следното пред Кнесета в Ерусалим:

“Заплахата за Ерусалим е премахната. Също и срещу равнината по крайбрежието и за селищата на север. Или в ивицата Газа. Премахната е заплахата срещу Негев и Галилея, армията контролира Синайския полуостров до Суецкия канал. Западния бряг на река Йордан и Голанските възвишения. Свободно е преминаването през протока Турн и Ейлатския залив. Ерусалим е обединен. За пръв път от основаването на държавата евреи се молят край Стената на плача.”

Шестдневната война довежда до края на проповядвания от Насър панарабизъм и бележи началото на обръщането към ислямската религия, където мнозина араби се надяват да открият илата, която не успяха да им дадат нито национализма, нито комунизма. Още по-малко пък – западът.

Мнозина израелци хранят надежди за мир срещу връщането на окупираните територии. Изминават обаче години, докато приемникът на Насър Ануар Садат сключи мир и получи срещу това обратно Синайския полуостров. Още по-дълго време е нужно, докато Йордания се откаже от претенциите си за Западния бряг и палестинците започнат преговори с Израел. С Израел междувременно е преговаряла и Сирия, но нещата са още твърде далеч от връщане на Голанските възвишения и сключване на мирен договор. Събитията около палестинската интифада и борбите за властта сред самите палестинци, както и суравите израелски действия срещу палестинците засега убиват в ивицата Газа и на Западния бряг всяка надежда, че продължаващата междувременно 4 десителетия окупация може да има скорошен край. При това макар и както израелци така и палестинци да са разбрали от онзи месец юни на 1967 г., че не могат да унищожат или прокудят едни други и че не е задължително да се обичат, но трябва да живеят в съседство.