1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

25 години от създаването на профсъюза “Солидарност”

Създаването на първия независим профсъюз в бивша социалистическа страна беше събитие със сериозни последици за разпадането на комунистическото господство.

default

Големите тържества по повод 25 годишния юбилей на “Солидарност” без да искат придобиват малко блудкав привкус – както вътрешно-, така и външнополитически. Вътрешнополитически – защото политическата класа в стратата, а с тях и старите комунисти, се опитват да извличат ползи от историята на профсъюза. Водачите на стачките от едно време пък тръбят, че става дума за предателство и не желаят да участват в тържествата. Предадени били идеалите от 1980 година, и изобщо профсъюзът днес бил нещо коренно различно от онзи, който се помни. През периода на трасформацията от 90-те години Солидарност започнал прекалено радикални реформи, с което на практика предал различни социални достижения – твърдят критиците му. Много от стачкуващите тогава профсъюзни деятели, днес са без работа. От заетите на времето 15 000 корабостроители в Гданск, днес препитание имат едва 3000. Профсъюзите в днешна пазарноориентирана Полша имат едва чуваем глас, и почти нулево влияние в обществото. Полските работници на практика не разполагат с никакви социални сигурности – такива, каквито в Западна Европа съществуват от десетилетия насам.

Не е особено положителна и равносметката на поведението на Запада по време на действията на Солидарност в годините на неговата борба за свобода. Пред 25 години никой на Запад на пректика не желаеше реялна промяната на статуквото. Стачвуащите и молещи се за помощ полски работници обираха критики и недоволства. Измеренията на полското сводолюбие бяха напълно подценени, а пред евентуалните последствия , Западът изпитваше страх. В крайна сметка равновесието, установило се по времето на студената война беше удобно за всички. Освен това Западът не се нуждаеше от промени, поради това, че живееше с висок жизнен стандарт. Подобно отношение към държави, които се стремят към демокрация може да се наблюдава и днес по отношение на някои авторитарно ръководени страни. Вярно, че “старите” европейски демокрации междувременно приеха страните от централна и Източна Европа в ЕС. Политически отговорните лица с удоволствие се тупат в гърди, когато подкрепят демократични движения, които са им угодни. И въпреки това въодушевлението по повод новите европейски членки или други напиращи към Запада държави от Източна Европа е доста умерено – например по отношение на Украйна, където през миналата година ЕС оказа подкрепа чак след като за това сериозно се застъпи полското правителство. Подобни примери има и от Централна Азия и Узбекистан.

На фона на всичко това е още по- забележителна смелостта и готовността за риск на работниците и интелектуалците в Полша преди 25 години, които по онова време можеха да разчитат единствено на моралната и финансова подкрепа на полския Папа в Рим.

В днешния глобализиран свят правилото важи с още по-голям сила: За да има едно демократично движение успех, то се нуждае от подкрепа и внимание от вън – включително и тогава, когато това надскача стратегическите интереси на големите сили.