1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

25 години от ислямската революция в Иран от Йорг Пфул

Иранските държавни медии, които са изцяло под влиянието наконсервативните сили, тези дни пускат стари бойни песни: "Аллах и Иран! Бог и страната. Именно в тази последователност. При това революцията първоначално съвсем не е само ислямска. Не само в името на Аллах, а в много по-голяма степен срещу шаха студентите излизат на улиците. Срещу разкоша, в койтотъне императорът, срещу безмилостната му тайна служба, сре-щу вездесъщото влияние на Запада - първо на британците, а по-късно на американците. Демонстрират не само ходжи, а и марксисти. Ала ислямските духовници имат две решаващи предимства пред буржоазните интелектуалци и комунистите: джамиите предлагат защитени пристанища за организиране на съпротивата, а освен това ходжите говорят на езика на обикновените хора,на народа. С триумфален поход масите посрещат най-главния ходга Аятолах Хомеини, пристигнал няколко дни по-рано със самолет на френските авиолинии от изгнание. Благодарение на нелегално внесени магнитофонни касети учението му се разпространява в милиони екземпляри из страната: учението против чуждото господство и за божията държава. Това учение се разпространява на език, който е разбираем, защотопочива на представите на традиционната религиозност на иранския народ. По онова време ходжите още не са привилегирована каста, а хора от народа. В този смисъл ислямската революция действително е народна по характер, което обаче не попречва на лидераХомеини много бързо и ефективно да отстрани от пътья си всички онези, които също са се борили срещу шахиншаха, но не и за "Божия държава". Твърде бързо аятолахът пренаписва историята и започва да възхвалява един вид единство, каквото никога не е съществувало: Хомеини: "Благодарим не всички онези групи сред населението,защото нашата победа беше възможна единствено възоснова на единството на всички тези групи: единството на мюсюлманите с религиозните малцинства, единството на университетите с техните богословски семинари и единството на духовниците с политиците. Не бива никога да забравяме силата и въздействието на този факт и винаги трябва да се стремим да съхраняваменашето единство като ключ към победата". Обаче и след революцията в Иран не настъпва спокойствие. Още на следващата година иракският диктатор Саддам Хюсеин напада страната и се започва продължилата 8 години война. АСАЩ, шокирани от окупирането на посолството си в Техеран, скоро налагат ембарго. Ходжите, които са на власт в Техеран, може и да разбират езика на народа, но не и езика на техниката и икономиката: не са в състояние да ръководят фабрики и не знаят, как се добива нефт. Вместо това те проповядват повишаване на раждаемостта, поради което в наши дни на пазара на работната ръка има много повече младежи, отколкото работни места може да предложи зле управляваната република. В "Божия- та държава" са важни убежденията, а не свършената работа. Кариера правят не най-добрите, а най-религиозните. Отдавна вечеходжите са се обособили и в икономически привилегирована каста, отчуждила се от народа, както навремето шахиншаха. Днешните ирански студенти не смятат да се вдигат на втора революция, но по всяка вероятност мнозина ще бойкотират изборите на 20-ти февруари. Студент: "Вече видяхме и двата лагера; в последния парламент бяха консерваторите, а сега парламентът се доминира от реформаторите, но никой не направи нищо за нас. Смятам, че никойняма да ходи да гласува. Няма вече никаква мотивация. аз и моите колеги от студентското движение няма да участваме в изборите, ще со истанем у дома, защото не са налице основните предпоставки за свободни избори." Тези предпоставки не са налице откакто Съветът на пазителите,чиято задача е да бди над ислямската революция не допусна до изборите над 2000 кандидати, сред които и 80 действащи парламентаристи. От последните сега се чува и най-острата крити-ка срещу 25-годишната ислямска република, като от депутата Безхад Набави: Набави: "Политическата система, изградена навремето от нашияимам Хомеини, не е това, което в наши дни консерваторите предлагат на младежта. Ако хората тогава се бяха досетили, кои ще олицетворяват системата, то, сигурен съм, никой нямаше да иска тази революция".