1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

2009: Българската външна политика като "време разделно"

2009-а бе поредното „време разделно” за българската външна политика. Изборите в страната маркираха границата на различия между бившето и сегашното правителство в областта на международните отношения, пише Г. Папакочев.

default

Изборите маркираха няколко граници

Последната половин година от мандата на управлявалата до юли тристранна коалиция се оказа показателна за характера на българската външна политика през четирите години на нейното управление. Пропагандните акценти на воденото от социалистите правителство бяха: „България е уважавана партньорка в ЕС и нейните трудности не са по-големи от тези в останалите централно- и източноевропейски страни; отношенията между София и Москва са модел за всички останали; България е солиден политически фактор на Балканите и перспективен енергиен център в региона; страната изпълнява съюзническите си ангажименти в НАТО, като представянето на българските военни в Ирак, Афганистан и Косово е отлично; двустранните отношения в рамките на Евроатланитическото сътрудничество са блестящи, а връзките с новата администрация в Белия дом са повече от добри.”

Всъщност всички тези твърдения на водената от БСП коалиция се оказаха уязвими от един единствен аргумент – външната политика не може да бъде успешна, когато вътрешната е пълен провал.

Symbolbild Erdbeben Seismograph

С какво ще запомним българската 2009-а?

След като върху страната е наложен специален механизъм на наблюдение от Брюксел заради тоталното несправяне с престъпността, когато осъдените за корупция се броят на пръстите на едната ръка и европейските пари са спрени категорично от Брюксел, когато те е страх да заемеш и отстоиш позиция, за да не засегнеш някого от „големите”, това е нищо повече от провал, категоричен и безспорен.

Отбранителна европейска политика

До средата на лятото България беше усвоила едва 0.3 на сто от полагащите й се средства по европейските фондове и пожарните мерки на кабинета „Станишев” през последните месеци от неговото управление не позволяваха нищо повече освен воденето на „отбранителна” европейска политика, ориентирана основно към отразяване на лавината от критики, идващи от Брюксел.

Твърде смехотворна беше и концепцията, че България е равно отдалечена от Москва, Брюксел и Вашингтон, в резултат на което възникнаха сериозни подозрения, че поетите към Русия ангажименти на страната във връзка с енергийните проекти като АЕЦ „Белене”, „Южен поток”, „Бургас-Александруполис” не защитават българските интереси и дори потвърждават руската теза, че България е Троянския кон на Москва в ЕС. Изпълнената с пищни концерти, взаимни посещения и почти „братски” прегръдки „Година на България в Русия” и „Година на Русия в България” по-скоро подкрепи подобно подозрение, отколкото успя да го разсее .

Оказа се, че през четиригодишния мандат на предишния парламент страната почти е забравила в своята външна политика както Балканите, така и Черноморския регион. Тя стоеше изолирана от протичащите там процеси и ако все пак има нещо, с което си струва да се гордее, това е трудното, но навременно решение за признаването на Косово .

За съжаление външната политика не беше впрегната да работи за изграждане на положителен образ на България в чужбина и репутацията й през годината успя да спадне до най-ниското допустимо равнище.

Flash-Galerie Bulgarien Gruppenbild Neue bulgarische Regierung

Новото българско правителство

Еврочленството - вътрешна политика?

Втората половина на 2009-та донесе на страната ново управление, което още в първите дни на своя мандат осъзна, че успешната външна политика е функция на правилната и ефективна вътрешна политика и изрично потвърди схващането си, че еврочленството на България е почти сто процента вътрешна, а не външна политика. Както във всички министерства, така и във външнополитическото ведомство на страната промените започнаха с избора на Румяна Желева за поредната, макар и временна, шефка на българската дипломация.

Получила образование в Германия, новата външна министърка започна с въвеждането на ред в „собствената къща”. Традиционните кадрови промени, различен ръководен екип, структурни трансформации във ведомството по силата на нов устройствен правилник – това бяха първите й стъпки, които е възможно да се окажат и последни за нейния министерски мандат – както е известно, Румяна Желева беше номинирана за следващата българска еврокомисарка, която ще отговаря за хуманитарната помощ и реакцията при кризи.

Редакцията препоръчва