2007 ма : Европа дълго ще си спомня за тази грешка

Тези дни ЕС преоткри топлата вода. Установено беше нещо, което е отдавна известно: че в България има корупция, че тя е навсякъде, че няма функционираща държавна администрация, че всичко е преплетено от връзки и кръгове. Работата е там, че единствено ЕС не забелязваше тези неща или може би не искаше да ги забележи, надявайки се лековерно, че нещата могат да се оправят някак си от само себе си. В България обаче нищо не може да се оправи "от само себе си". Там винаги и всичко става по най-мъчителния и дивашки начин - само когато стане ясно, че няма накъде. А даже и тогава, не всичко се оправя. Онези, които са подценявали манталитетните особености на Балканите, явно не са имали представа, кого пускат в ЕС. Съвсем очевидно беше, че експериментът с 2007 година като дата за прием на една държава с дълги традиции в авторитарно-диктаторския стил на управление и без особен интелектуален елит няма как да излезе успешен. Това, че България е в ЕС не означава, че мисленето на управляващите и на хората е станало по-малко ориенталско.

Вярно, чуваха се отделни гласове, че ЕС взима политически решения и си затваря очите пред истинската картина на нещата и потенциалът на кризи, с който е заредена прохождащата българска демокрация , но тогава тези гласове останаха предимно нечути, освен може би от обикновените граждани на ЕС, които бяха прагматично резервирани към "големия принос" на новодошлите в общия, относително добре подреден вече Европейски дом.

След като Европа падна жертва на собствения си "юруш", сега не бива да се прави на изненадана и огорчена. Начинът, по които общността функционира в момента, е подходящ за "цивилизовани " държави, с правителства и граждани, които играят според правилата на демокрацията. В България вероятно трябва да се сменят едно-две поколения за да стане това реално. Дотогава на ЕС не му остава нищо друго, освен да ни търпи някак си и да ни направлява, доколкото може - по метода на моркова и камшика.