1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

20 километра доноси – 20 години по-късно

Премиерата на документалния филм "Досието на ДС” отново отваря „студените папки” за дейността на българските тайни служби. Папки, които днес - 20 години по-късно - са по-горещи отвсякога. Анализ на Антоанета Пунчева.

default

Докъде стига "червената" следа?

"Досието на ДС” е малко наивен филм. В това му е и чарът. През очите на Иван Москов, студент в НАТФИЗ, разглеждаме методично проблема за досиетата – технологията на достъпа до лична и публична информация от архива на тоталитарния репресивен апарат. Поръчан от самата действаща Комисия по досиетата, близо едночасовият филм постига деликатни внушения, плакатност и евтин патос напълно липсват. Може би емоционално неудовлетворителен – за жертвите на Държавна сигурност, тонът на филма е сполучлив.

Bulgarien Plakat Sofia

Споровете около досиетата омръзнаха на хората

Далеч от политическите дразги

Той е далече от партийното говорене по темата, отдавна сведено до "синята” реакция: "Вие сте виновни и не се извинихте”, както и до светкавичния "червен” отговор: "А вие, като бяхте на власт, защо не отворихте досиетата?” И тук публичното говорене неизменно започва да буксува и спира, а така е много по-удобно за голяма част от политическата класа на прехода.

Днес, през невинни очи, филмът се опитва да приобщи една млада аудитория към събития, които не е изпитала на собствения си гръб. Освен че осигурява някакъв информационен ресурс, "Досието на ДС” опитва и моралния дискурс. През лаконичното споменаване на репресиите, които прадядото на разказвача, социалдемократът Атанас Москов, и неговото семейство са изтърпели през годините на "народната власт”. През ясната позиция на Георги Лозанов, думите на Момчил Методиев, на Джони Пенков, на журналистите Тома Биков и Мариела Балева. Проблемът става доста ясен.

Историкът и депутат от БСП Андрей Пантев във фима надълго говори за национално помирение, когато никога не е имало покаяние, и това дразнещо прилича на партийно говорене. Той очевидно споделя и една неавтентична историографска позиция: че обществото трябва да забрави и да продължи напред, когато е ясно, че именно заради всичко това се влачи, или върви назад.

Stasi Akten Kartei

Армията на тайните агенти на ДС е била многочислена

Всеки десети – служител на ДС

Изясняват се важни въпроси - за картончето и досието, за числеността на армията от тайни агенти, за моралното бреме, предрешило българския преход. За лустрацията – въпрос, който още дълго време ще присъства в българската политика и за съжаление често служи за политическо изнудване и имитиране на дясна политика.

Корумпирането на прехода, групировките, имитацията на промени – всичко това дължим в голяма степен на неотворените досиета. С части от тях се търгуваше, рекетираше и омаскаряваше. На това работата на комисията днес слага край. Голяма част от донесенията са унищожени, може би немалка част от действащите агенти не са осветени, но цялостната манипулация на проблема вече е невъзможна. В това е приносът на филма – без крясъци подсказва за тихата подлост към приятели, колеги, дори роднини, извършвана често по принуда, в други случаи – за кариерно израстване, а в някои заради скритата власт на некадърния върху тези, които го превъзхождат.

Редакцията препоръчва