1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

20 години от книгата на Гюнтер Валраф “На дъното”

"На дъното", нашумялата книга на Гюнтер Валраф за проблемите турските гастарбайтери в Германия, излиза преди 20 години. Какво се е променило в отношението към имигрантите от тогава насам?

На дъното

"На дъното"

Преди години Гюнтер Валраф заяви, че с написаната си преди 20 години книга “На дъното” си е сложил маска и е смъкнал маската на обществото. Но защо обществото носи маска, какво се крие зад нея? Това са въпроси, на които Валраф отговаря в “На дъното”, а именно като записва преживяванията на турския гастарбайтер Али Левент, за когото се представя. За пръв път германското общество разбира, че и тъмнокосите, тъмнокожи, брадати и силни мъже от Анадолия са просто хора. От публикуването на нашумелия бестселър на Валраф са изминали 20 години. Години, в които в съзнанието на хората се запечатват все повече случаи на ксенофобия, расизъм, дискриминация.

“Мисля, споделя Валраф, че тази книга предизвика шок. Поради невероятното й разпространение сред слоеве от населението, които иначе не са сред честите посетители на книжарниците, тя се превърна в най-купуваната книга на следвоенното време и срещна разбиране, раздвижи съвестта. Доведе и до промени в езика. Ставаше ли дума за нелегален труд, дотогава се говореше за “работа на черно” – израз, който допълнително дискриминира, дори криминализира жертвите. След излизането на книгата се заговори за модерна търговия с роби – израз, който изразява съчувствие с жертвите. Печелившите, търговците на хора попаднаха в полезрението. Получих хиляди писма от засегнатите, от живеещи в Германия имигранти, които споделяха, че сега по-често завързват разговор и с немските си съседи, колеги, че биват заговаряни от тях, че открито говорят за положението си. Мисля, че отчуждението на тези хора беше като цяло смекчено. Трябва за съжаление да кажа, че вследствие на глобализацията и премахването на определени социални придобивки положението по-скоро се влоши. Мястото на някогашните турски гастарбайтери е заето от безработни хора от източните страни, от Румъния, Полша, Русия, Източна Германия. Ако на турските гастрабайтери се заплащаше между 6 и 8 марки на час, днес новите “гастарбайтери” работят срещу 2 евро на час.”

Валраф смята, че през изминалите 20 години Германия не е успяла да реши проблемите на имиграцията и интеграцията. Според него германското общество трябва да се отърси от предубежденията си.

“Опасявам се, казва той, че повечето хора в германското общество все още не осъзнават, че имиграцията им носи много повече предимства, че оцеляват благодарение на нея. И най-консервативните би трябвало постепенно да разберат, че това общество е осъдено на отмиране, защото в него се раждат все по-малко деца, защото е недрожелюбно към имигрантите, смята себе си за нещо по-добро и докато е така, то ще стагнира, ще бъде парализирано.”

Книгата “На дъното” нашумява не само в Германия. В Турция тя също широко се обсъжда и минава за един вид “справочник” на проблемите на имиграцията. Журналистът Азим Гюрсой си спомня:

“Когато излезе книгата на Гюнтер Валраф, тя подейства като светкавица. Много добре си спомням. Книгата показа положението на имигрантите, най-вече на турските имигранти. Дотогава германците не знаеха нищо за техните проблеми, едва след публикуването на книгата те осъзнаха на какви унижения са подложени имигрантите. Книгата и до днес не е забравена. Според мен “На дъното” е важен справочник, осветляващ историята на имиграцията.”