1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

20 години от катастрофата в Бопал,Индия

Коментар от Кристоф Хайнцле, Дойче веле/Делхи

На пръв поглед всичко изглежда така ясно. Американски концерн изгражда химически завод в страната от Третия свят Индия, без да го е грижа за сигурността и опасностите за населението. След което се разиграва катастрофата с хилядите загинали. Концернът е виновен, обаче се измъква от задълженията си да обезщети жертвите и да окаже помощ при отстраняването на последиците. Типичен за глобализацията случай или ”богатите срещу бедните, северът срещу юга – не, нещата не са така прости.

Химическият концерн ”Юниън Карбайд” наистина трябва да поеме основната вина за най-голямата промишлена авария в историята, ала и мнозина други са участниците, превърнали катастрофата на 3-ти декември 1984 год. в продължила две десетилетия трагедия. Индийските политика, правосъдие и администрация, правителството на САЩ и не, не на последно място, световната общественост. Тук няма място за много клишета и за прости отговори.

Но нека караме подред: заводът за пестициди на Юниън Карбайд в Бопал не е бил примитивна манифактура с ниски надници и ужасяващи условия за труд. Повечето инженери в него са добре платени, високо квалифицирани и професионално обучени. А по време на разцмвета на завода, през 70-те години, те се гордеят с предприятието и работата си. После обаче Юниън Карбайд и сътрудниците му допускат грешки, фатални грешки. Тъй като бизнесът не върви добре, производството е спряно и повечето системи за сигурност – изключени. Тъй като производството е спряно, личният състав недоволства и става небрежен. Очевидно именно това довежда до катастрофата преди 20 години. Няма достатъчно доказателства за твърдението на Юнион Карбайд, че всичко се дължало на саботаж от страна на сътрудник. Огромно лекомислие е да се съхраняват над 40 тона силно отровен метилов изоцианат в огромни резервоари. Че индийските власти не упражняват никакъв контрол и през цялото време на съществуването на завода не разполагат с аварийни планове е непростимо. И така оттогава-насам: протакания, погрешни решения, непонятни мерки с купища.

Първо индийското правителство експулсира от страната шефа на Юнион Карбйд Андерсън, за да го издирва след това безуспешно със заповед за арестуването му. Първо от името на жертвите индийското правителство иска над три милиарда долара обезщетение, после, дълги години след нещастието, без належаща нужда се съгласява на една седма част от тази сума. Първо Индия иска изплащане на обезщетенията, а след това трае 15 години докато едва сега се изплаща втората половина на жертвите и техните наследници. Първо индийските власти пречат на разчистването на терена от страна на концерна, след това приемат продажбата на земята, за да поискат чак после от Юнион Карбайд пари за разчистването. Едва сега, с 20 годишно закъснение, Индия възнамерява със собствени сили да санира района.

Основният мотив зад всички тези действия: развиващата все повече икономически мускули Индия не иска да плаши задгранични инвеститори чрез твърде сурови действия срещу Юнион Карбайд. В тази игра участват мнозина. Правителството и правосъдието на САЩ са недвусмислено на страната на крупния американски концерн. Индийската политика и бюрокрация увеличават и удължават страданията на жертвите с корупцията, шуробаджанащина и липса на интерес към пострадалите. И световната общественост която твърде бързо изгуби интереса си към трагедията в Бопал. Поне този интерес би могъл да се реанимира във връзка с тази 20-годишнина.