20 юли 1944.

За германците 20 юли е трудна дата. В продължение на шестдесет години оценката за атентата срещу Адолф Хитлер беше зависима от господствуващия обществено-политически дух. Понякога съзаклятниците около Клаус Шенк граф фон Щауфенберг биваха оплювани като предатели, понякога биваха чествувани като герои.

Съществуваха мнения, че всъщност атентаторите от 20 юли са искали при успех да създадат още по-консервативна държава, че не им е било до освобождаване от тиранията и диктатурата. Казваше се , че атентатът е бил извършен твърде късно, че подготовката му била съвсем дилетантска.

Слава богу след шестдесет години отминаха времената и на героизирането, и на политическото оплюване.

Днес се изразява преди всичко уважение към делото на атентаторите от 20 юли 1944. В множеството публикации главно място заемат хората от обкръжението на фон Щауфенберг, със своите страхове, смелост и идеали.

Вече никой не оценява предубедено мотивите на съзаклятниците. Това че опитът за преврат идва в един късен момент, вече не е доказателство за обвързаността на офицерите с националсоциалистическия режим.

Днес вече знаем, че и преди 20 юли е имало опити за ликвидирането на Адолф Хитлер. Това че атентатът е неуспешен, днес не се оценява като знак за неговото безсмислие. Тъкмо обратното: през 2004 година съществува консенсус по въпроса- мотивите на офицерите са били дълбоко морални.

Всъщност това беше възстание на съвестта. Години наред се извършваха чудовищни престъпления все в името на Германия. Някои офицери от обкръжението на фон Щауфенберг са били и свидетели на зверствата извършвани не на фронта, а в окупираните територии- Полша, Русия, както и в Нидерландия, Франция или Гърция. Съзаклятниците платиха с живота си, техните родственици бяха хвърлени по затворите и концлагерите, децата им дадени на принудително превъзпитание.

Техните страдания и тяхната смърт са свидетелство, че съществува и една друга Германия. Това помага на следващите поколения да носят товара на историята.

Около тази дата човек неволно си спомня и за други хора, които се противопоставяха на режима- профсъюзни членове, свещеници, студенти, занаятчии и интелектуалци, социалисти и консерватори.

Дърводелецът Георг Елзер например, който през 1939 година сам се опитва да убие Хитлер с бомба. Публичният протест на Дитрих Бьотхофер срещу преследването на евреите. Или Карл Гьорделер, кметът на Лайпциг, който застава като жив щит пред еврейските магазини. И много други безименни. Въпреки това съпротивата срещу режима на Хитлер е съпротива на малцинствата.

Смелите дела на тези германци принадлежат към наследството на историята. Същевременно те бяха и един вид морален компас за новото начало след Втората световна война. Те спомогнаха за изостряне на сетивата срещу всякакъв вид подтисничество и тирания.

60 години след неуспешния атентат датата 20 юли се превръща и в събитие за медиите. Големите идеологически битки приключиха.Напливът на телевизионни сериали и книги, не може обаче в достатъчна степен да събуди у младото поколение интереса към времето на националсоциализма, или поне да го поддържа буден.

А основания за това, колкото щеш. Всеки може да вземе пример от възстанието на съвестта. И шестдесет години след неуспелия атентат срещу Хитлер по света има терор, насилие, безправие. 20 юли отново ни предупреждава- да не бъдем безразлични, когато хора биват преследвани, убивани. Независимо къде и кога.