1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

1968 - присъствие и отсъствие

1968-а приижда. Сякаш Европа е решила да се отдаде на колективна медитация, тъй както още в началото на споменатата година всички (начело с Джордж Харисън, а после и останалите от Битълс) отиват в Индия при Махариши.

default

Студентски протести в Париж 1968

Подозирам, че там някъде сред тревите и сладкия дим на Изтока е съчинена цялата 1968-а. Изказвал съм и други лични (и безотговорни) теории за несъществуването на 68-а. Това е единствената пожелана, въобразена, преразказана, украсена отначало докрай година. Всички събития оттогава сочат единствено това.

Твърде е възможно 1968-а да е секретна суперпродукция

на Киностудия имени Горького, Метро Голдуин Майер, ДЕФА, Френската, Чешката и Българската кинематография (от нас са само кадрите от Световния младежки фестивал).

Сякаш в опровержение на тези несериозни допускания Европа сериозно (ще вметна – подозрително сериозно) се е заела да направи плътна и видима 1968-а. Париж, Лондон, Берлин са потънали в една споделена прегръдка и си разменят спомени както ние едно време си разменяхме снимки и марки. С удоволствие и тръпка. Давам два Латински квартала за една Франкфуртска демонстрация.

Съботният брой на Гардиън от началото на април е посветен на парижките места на 1968-а, с интерактивен тур из по-важните точки и кафенета, снимки, история... Френският Нувел Обсерватьор излиза с цял отделен брой за тази година. Монд публикува комикс за 68-а с въведение от Даниел Кон-Бендит. Немският Гьоте институт тази година посвещава една от основните си програми на 1968-а, със събития в Лион, Рига, Мадрид, Чикаго, Рим, Париж, Йерусалим, Сидни, Сараево, Бостън... (София я няма в тази география, изпаднала е някъде между Бостън и Йерусалим.) В Италия възроденото списание „L’Europeo” прави великолепен брой за онази година - от всекидневието на италианското семейство до Клаудия Кардинале и Бриджит Бардо в паузите на един снимачен ден. В Берлин – фотоизложби, премиери на антологии с текстове от и за 1968. Дискусии с участници в събитията, с писатели, режисьори от гедеерското студио ДЕФА, с кинопрегледи, документални филми...

Prager Frühling im August 1968 in der Tschechoslowakei niedergeschlagen

"Пражката пролет", август, 1968

В сравнение с цялото това обилие България остава в точката на мълчание.

С изключение на една академична дискусия, за която знам. Лесно е да се каже, че тя и през 68-а си беше в точката на мълчание, какво да чества сега. Ами тъкмо това мълчание да отбележим, него да изследване. Знам, че трудно се описва нещо, което не се е случило. В известен смисъл българската 68-а, ако приемем, че е имало тук такава година, е анти-събитийна. Имам предвид събитие в дълбокия смисъл на думата, като засечка в установения ред, прекъсване на обичайния поток. Истинските, непредвидените събития, като тези в повечето страни от Източна Европа – 1956, 1968, 1980, са подриващи, застрашаващи системата. Българският случай е едно тъжно изключение. Казваме „Чешките събития”, или „Унгарските събития”, но да сте чували за „Българските събития”.

Продължавам да твърдя, че онова, което не се е случило, както в живота на един човек, така и в живота на едно общество, е в някаква степен дори по-важно от случилото се. Несбъднатото продължава да излъчва последствията на своята несбъднатост.