1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

1968-ма: едно българско виждане

Кризата през 1968 година, погледната откъм България – на тази тема историкът Евгений Кандиларов изнесе лекция в Българския изследователски институт във Виена по повод 40 -годишнината на “Пражката пролет”.

default

Каква е българската реакция на събитията от 1968-ма година?


В поканата за лекцията на Евгений Кандиларов пише, че по-задълбочен анализ на архивите показва една различна и по-малко позната перспектива на българската реакция на събитията от 1968 г.Става въпрос за факти, които са малко известни извън границите на България, уточнява Евгений Кандиларов:

Bildgalerie Prager Frühling 1968

Реформатори в Комунистическата партия около лидера Александър Дубчек се опитват да придадат на социализма "човешко лице"

Надежда за промени и в България

“България има и официална, и неофициална позиция, отношение към нещата.Начинът по който реагира самото общество остава, за съжаление, в сянката на действията на България в хода на интервенцията в Чехословакия.”


Кандиларов има предвид надеждата за промени и в България, с която българската интелигенция посреща събитията в Чехословакия.

“За разлика от управляващите, чиято цел е да бъде възпрепятствана, да бъде спряна промяната, която тече в Чехословакия, обществото и най-вече интелигенцията гледа на тези промени с една надежда, с надеждата, че те ще се случат и в България.”

Bildgalerie Prager Frühling 1968

Жители на Прага хвърлят камъни срещу съветските танкове

Изчерпване на илюзиите за възможни реформи

Когато това обаче не става, разочарованието на българската интелигенция е неизбежно. Но за разлика от реакциите другаде, за България е харарактерно най-вече едно “пасивно отричане,” казва историкът Евгений Кандиларов.


“Те реагират с пасивно отрицание на случващото се, въпреки че има и отделни случаи – и то, не малко, на доста интелектуалци, които реагират и чрез словото си, въпреки че след това са уволнени, някои от тях – осъдени. Въпросът е в това, че самото общество не се идентифицира с действията на управляващите в точно този момент. Което пък след това вече води до изчерпването на илюзиите за това, че държавния социализъм би могъл да бъде реформиран.”- казва историкът.