1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

17 години германско единство

Как гледат на днешния празничен от изток и от запад - коментар от Бернд Греслер

default

Точно преди Деня на германското единство думата поискаха психолозите. Чиято диагноза е, че и 17 години след обединението във вътрешногерманските отношения така и не се е възцарила хармония - понеже голяма част от източногерманците се били срамували от възлизащите на милиарди трансфери, получавани от запад. Без да е сигурно, че нещата стоят точно така. Оттам нататък – следват много интересните опити за изследване на душевността на източногерманците. До степен техният живот да е един от най-подробно проучените на планетата. Педагози и криминолози се занимават с последствията от това, че децата са били отглеждани в униформено облекло, сексолозите изследват тайните на особено активния любовен живот на изток. Материалите, посветени на упражнявания от ЩАЗИ контрол, и до днес пълнят страниците на вестниците. Същевременно всяка година специални правителствени доклади обобщават усилията, подплатени със съответните милиардни трансфери от Запада, за мъчителното възстановяване на Изтока.

Германското единство, както изглежда, е нещо, спрямо което западногерманците от години се свързваха само в два плана: те заемаха водещите политически позиции и наливаха милиардите в новите провинции. А откакто канцлерка стана източногерманката Ангела Меркел, им остана само ролята на донори.

Това определено донякъде изострено представяне всъщност фиксира дилемата на днешния ден на единството: той е празничен за всички германци, но извън официалните чествания той като че ли се отнася в много по-голяма степен до източногерманците. Именно там целият живот се промени, докато на Запад само понамаляха парите. За мнозина в новите провинции, вероятно за повечето, 3 октомври е повод за празник, дори и ежедневните грижи да притискат. Никой не би искал да се раздели със спечелените свободи, а отделните желания за връщане на времената на ГДР, са точно толкова сериозни, колко би могло да бъде желанието да караш отново трабант, а не голф.

Но как стоят нещата от гледна точка на западногерманците? Този, който се отправи от Берлин надалеч към западната част на Германия, може да добие определени впечатления. Има хора, които с блеснал поглед си спомнят за спонтанните си пътувания до Берлин, когато там падна стената. Но има и други, които по-скоро биха предпочели стената да бъде издигната отново, тъй като междувременно Изтокът им е дошъл до гуша. Пардон – това, естествено, е шега. Но в отговор на въпроса какво се е променило в живота им след обединението западногерманците предимно си мълчат или вдигат рамене. В което няма нищо чудно: изтокът се е превърнал в продължение на запада. Шансът, че покрай обединението би могло съвместно да се предприеме нещо ново, е пропуснат отдавна.

За мнозина, ако не и за всички обикновени германци на запад 3 октомври междувременно се е превърнал в ден, който най-вече им напомня, че от 17 години насам наливат пари на изток, а краят все още не се вижда. Макар в официалните слова никой и дума да не казва за това, разбира се.

Подобно съдържание