17-ти октомври – Международният ден за борба срещу бедността по света и целите на хилядолетието

Сакс:

“Все по-положително става отношението към целите на развитието през хилядолетието. Една от предпоставките за целите на милениума, а именно – богатите страни да инвестират 0,7 % от брутния си вътрешен продукт в помощи за развиващите се страни, постепенно започва да се превръща за редица страни в норма, вместо да е изключение. В това отношение Европа стори много за доближаването към тази цел.”

За американския икономист Джефри Д. Сакс, директорът на “Проекта на хилядолетието” към Обединените нации и ръководител на “Ърт инститют” в университета “Колъмбия” в Ню Йорк, има признаци, че светът през 21-ви век би могъл да стане по-добър. По-добър в смисъл, глобализацията да предизвика и глобално съзнание и глобално готовност за действия. При това става дума не само богатите страни да си купуват чиста съвест, повишавайки официалната помощ за развиващите се на официалните 0,7 % от БВП, изтъква Сакс, а и за съвършено алтруистични цели:

“Ако не сме готови да похарчим по няколко милиарда долара годишно за борбата срещу маларията или за “зелената революция” в Африка, то по-късно ще трябва да харчим стотици милиарди долара вследствие на войни, насилие, помощи и природни бедствия. Както се казва: “профилактиката е за предпочитане пред терапията”.

Джефри Сакс е един от бащите на т.н. “Цели на хилядолетието”, за които се споразумяха държавите-членки на Световната организация в 2000-та година. Тези цели на развитието за милениума трябва да бъдат осъществени до 2015 год. и предвиждат не само намаляване наполовина на бедността и глада, а също и първоначално училищно образование за всички деца, повече равноправие за жените, намаляване на смъртността сред децата и родилките, борбата в световен мащаб срещу болести като СПИН и малария, осигуряването на екологическото и икономическото дългосрочно развитие както и партньорство между богатите и бедните страни.

Важно е, не само богатите страни да изпълняват задълженията си, а също така и бедните, казва правозащитничката от Кения Ваху Каара, която т.г. бе сред кандидатите за Нобеловата награда за мир.

“Хората в Африка оказват все по-голяма съпроктива срещу живота в условията на зависимост, бедност и несправедливост. Нашето послание към собствените ни правителства в Африка е силна и отчетлива: никакви оправдания повече, никаква бедност. Целите на милениума, подписани преди 5 години от почти всички африкански правителства, трябва да се ползват с върховно предимство. Не сме готови да толерираме корупцията и неефективността на нашите правителства.”

Ваху Каара е сред остователите на “Глобалния призив към действия срещу бедността” – най-голямата в света мрежа срещу мизерията с 15 хиляди подкрепящи я организации. Освен това тя е екоменически програмен координатор за целите на милениума в пан-африканския Църковен съвет.

Сега, в началото на 21-вото столетие, съществува възможността за премахване на бедността по света. Наистина целите на хилядолетието не са крайната цел, те дори се струват недостатъчни на мнозина. При все това те представляват едно начало, подчертава Джефри Сакс:

“Всъщност те са скромни: “помогнете ни с мрежи срещу малария, помогнете ни с ваксинации, с по-добър посевен материал и торове, така че да можем да произвеждаме достатъчно храни. Те са невероятно скромни. Ако бях консерватор, тутакси бих се възползвал от тази оферта за запазване на глобалния ред, като за целта само приема тази скромна покана за партньорство. Ама че парадокс: страх ни е, а дори не ни питат”.