1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

16 години от независимостта на Хърватия

На днешния ден преди 16 години Хърватия обяви официално независимостта си от Република Югославия.

default

Хърватия на 8-ми октомври 1991-ва година. В столицата Загреб атмосферата е изключително напрегната. Само ден преди това сръбската армия бомбардира правителствените сгради в центъра на града. Историческото заседание на парламента, на което окончателно се слага край на принадлежността на Хърватия към Република Югославия, се провежда в бункера на хърватския енергиен концерн ИНА. Това парламентарно заседание се смята и до днес за рожденна дата на хърватския суверенитет. Независимостта на страната е обявена всъщност четири месеца преди това, когато парламентът одобрява всички документи, необходими за провъзгласяването на независимост от Югославия.

“Роди се хърватската държава, да живее дълго и щастливо”, заяви тогавашният председател на парламента Зарко Домлян. Не само парлламентаристите, но и голяма част от хърватското население подкрепя това решение. 90 процента от хърватите гласуват на референдум за независимостта на родината им от Република Югославия. За първия хърватски президент Франьо Туджман това е ясно послание.

“Резултатите от всенародното допитване са потвърждение за политиката на хърватското ръководство. Те са красноречиво доказателство за това, какво иска и към какво се стреми хърватският народ, а именно към независимост и пълна самостоятелност.”

Младата хърватска държава се намира обаче във война. 30 процента от хърватските земи са окупирани, промишлеността е парализирана, туристическите региони – разрушени от бомби и гранати.

Хърватия на 8-ми октомври 2007-ма. Повече от 10 години са изминали от края на войната. Със смъртта на Франьо Туджман в началото на това столетие отминава и една цяла ера в хърватската съвременна история, ера, белязана от войни, фалшив патриотизъм и липса на демокрация. Хърватия е днес прозападно ориентирана държава със силно изявени амбиции за членство в ЕС. Шансовете за приемане на страната в Общността още през това десетилетие са засега добри. Хърватия е със статут на страна-кандидатка, присъединителните преговори отбелязват напредък. Още повече като се има предвид, че основната пречка за еврочленството на Хърватия – сътрудничеството с Хагския трибунал за престъпленията в бивша Югославия, е в голяма степен отстранена. Това потвърди и главният прокурор на Хагския трибунал Карла дел Понте.

“Моята преценка е изключително положителна. Мога да потвърдя, че Хърватия сътрудничи изцяло на Хагския трибунал.”

Подобни изказвания карат сегашното хърватско правителство на премиера Иво Санадер да придобие все повече самочувствие.

“ЕС се нуждае от Хърватия. Страната ни допринася много за стабилността в Югоизточна Европа, а това е от полза за целия ЕС.”

Как обаче се развива Хърватия в действителност? Туризмът изживява невиждан бум и е безспорно най-силният стопански отрасъл. Средната нетна заплата възлиза на 610 евро месечно, а икономическият ръст достигна миналата година почти пет процента. Същевременно обаче Хърватия е обхваната от висока безработица и инфлация. Зачестяват и упреците от страна на Брюксел заради липсата на напредък в реформирането на съдебната система и в борбата срещу корупцията. А тези два фактора са безспорно основните спънки за европейската интеграция на Хърватия, 16 години след обявяване на независимостта й.

Подобно съдържание