1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

15 години от обединението на Германия – интервю с германския посланик в България

Как са разви обединителнияj процес в Германия? Как преценява развитието в България? Въпроси на Антоанета Нинкова към д-р Харалд Киндреман

Тържеството в Потсдам по повод 15 години от германското обединение

Тържеството в Потсдам по повод 15 години от германското обединение

3 октомври 1990 –с какво сте запомнили този ден , д-р Киндерман

“По това време работех в бившата ГДР, в Източен Берлин. Бях изпратен като началник на кабинета на последния правосъден министър на ГДР. На самия 3 октомври, заедно с мои приятели и колеги от източна Германия, празнувахме. Заедно с много други хора преминахме през Бранденбургската врата - от изток на запад. Това беше един от щастливите дни в живота ми. Разговарях с колегите от бившата ГДР- те споделяха големите си надежди, но и страховете си…Запомнил съм огромната вълна от хора- всички искаха да преминат през Бранденбургската врата.”

Кои личности изиграха най-голяма роля за обединението на Германия?

“Политици и от двете Германии изиграха най-голяма роля - на първо място федералният канцлер Хелмут Кол - политик, който винаги е работил упорито за германското обединение. Другият германски политик с принос за обединението на Германия е последният министърпредседател на ГДР - Лотар Де Мезиер. Главният импулс в обединителния процес дадоха точно тези двама германски политици . Обединението бе труден процес, дотогава бяхме един срещу друг, бяхме в центъра на европейските конфликт... И третата, централна фигура, изиграла решаваща роля за единството на Източна и Западна Германия, беше руският президент Михаил Горбачов. Без подкрепата на Москва, на Съветския съюз и на Горбачов обединението на Германия нямаше да се състои. И това е обяснението за огромната популярност на Горбачов и до днес в цяла Германия .”

A кои събития дадоха импулс на обединителния процес в Германия?

“Най-важното събитие, разбира се, беше падането на Берлинската стена.Това беше сигналът, че държавата няма да пречи на обединението. И второто събитие бе икономическият и валутен съюз, въвеждането на западногерманската марка в бившата ГДР. Тогава стана ясно, че Западна Германия няма да направи крачка назад - хората получиха нови,свежи пари. И така в икономически план вече станаха съграждани. А това породи много надежди. Според мен това бе главният стартов сигнал.”

Може ли събития като падането на Берлинската стена и като обединението на Германия да се сравнят със събитие като 10 ноември в България?

“Разбира се, има съществени прилики между тези събития. Смяната на системата е първата от тях. И в източната част на Германия, и в България бе сменена системата, бе приключено с времето на комунизма. Бе сложено началото на друго време - времето на свободата, на ценностите, които обединяваха от години западния свят. Но разбира се, има и големи различия между случилото се в Германия и в България. По време на своя преход България на практика трябваше да се справя сама с проблемите си. България си нямаше своята Западна Германия, която да поеме отговорността и грижата за прехода на страната. Затова и стартът на страната бе по-труден. България трябваше да преживее гладната зима на 1990 година, нещо,което бившата ГДР и нейните граждани не преживяха.”

Това не са ли възможните рискове на всяка промяна, на всеки преход,на всеки обрат?

“Да, всяка промяна винаги носи и риск. Единството на Германия беше без алтернатива. Новият избор на България – също. За България беше ясно накъде ще върви - към демократизация и нормализиране на обществено–политическото и на икономическото си развитие. Но относително скоро след промените в Европа, ние заедно се изправихме пред предизвикателствата на глобализацията, които идват не на последно място от Източна Азия. “

На този глобален фон как изглежда България? Как преценявате ситуацията в страната след парламентарните избори от лятото на тази година?

“Смятам, че ходът на изборите в страната е доказателство за функциониращата българска демокрация . В момента страната е изправена пред проблеми, пред които сме изправени и ние в Германия - социална реформа, доходите, трябва да се справим с проблеми като с цените на петрола, газта, на отоплението на електроенергията ...”

Какъв е според Вас шанса на България да стане член на ЕС на 1 януари 2007?

“Шансовете на България са реални да постигне този свой приоритет.Договорът за присъединяване на страната е обсъден и подписан. В договора няма нищо, което да не може да бъде изпълнено. Затова считам, че България има добри шансове.”

Къде според Вас ще се пресекат интересите на България и Германия в ЕС?

“Смятам, имаме много общи интереси. България и Германия са свързани исторически от дълги години. Вярвам, че Федералната република ще продължи ангажиментите си в Югоизточна Европа. Германия и България имат общи стратегически интереси в региона- шанс за икономиката, по-големи печалби, повече стабилност. Все още имаме много за постигане в Сърбия и Черна гора, например. Общата европейска перспектива е цел, за която Германия и България работят съвместно.”

И отново към темата 3 октомври - денят на обединението на Германия. Как точно Източна Германия бе подкрепена в развитието си от Западна Германия?

“Имаше три направления на западната подкрепа за източногерманските провинции. Нови хора, нов персонал - това бе първата подкрепа за ГДР. Много експерти и квалифицирани държавни служители бяха командировани в източните провинции. Вторият фактор, стимулиращ промяната, бяха естествено парите. И третата промяна бе законодателната. Законите бяха готови, публикувани на немски, и ние просто започнахме да ги прилагаме и на изток. Tова бе зелената светлина за началото на общото съграждане. Искам да подчертая, че парите , които Западна Германия вложи в източните провинции, не потънаха . Финансовата подкрепа се върна обратно в западните провинции. Бeше построен нов аутобан в Mecklenburg-Vornpommern,например, и част от изпълнението на проекта бе поето от строителна фирма от Щутгарт. Същото важи и за финансовата подкрепа, която ЕС дава за България. Скоро страната ще е равноправен член на ЕС и колкото по-силен и по-равностоен партньор е България, толкова по- добре за самия ЕС. Така че, не става дума за пари, които потъват и никой повече никога няма да види. Става дума за насърчаване на развитие, за икономическо стабилизиране и за общо по-добро бъдеще.”

Може ли Източна Европа, и България конкретно, да получат уроци по преодоляване, по затваряне на страниците от миналото от стара Европа ? Какво от опита на Германия си струва да бъде взето предвид?

“Когато през 1990 Германия се обедини, аз направих специално изследване в правосъдното министерство, където работех, за това как различните страни са анализирали миналото си.Много различна е практиката. Латиноамериканските диктатури, например, постъпиха другояче в сравнение с направеното в Испания или Германия, или с начина, по който постъпват в Китай и Хонг Конг.

Скпетичен съм, дали има смисъл да се дават съвети в това отношение – та нали става дума за съвършено различни култури, за различни нации. Смятам, че от конкретното и добро познаване на близкото минало може да започне решаването на настоящето, защото проблемите му се коренят там, знаците му са зададени там.

Нашият път беше преодоляване на миналото чрез достъп до информация. Но според мен по-важни за преоценката на миналото са разговорите в семейството, оживените дискусии в пресата, пилотическите и културните дискусии. Решаващо е да се анализира, да се разбере миналото. Нашият път бе пътят на информацията, този път се оказа правилен за нас. Но конкретни съвети не бих дал. “

Каква роля са имали промените, обратите в личния Ви живот, д-р Киндерман?

“Две неща имаха преломна роля в моя личен живот. От професионална гледна точка времето, през което работех в ГДР, бе въодушевяващо.Тъй като работех в тогавашния Източен Берлин, имах шанса да опозная тази част от страната, което и предопредели мисленето ми, разшири го и го пречупи през процесите на този съдбоносен исторически момент. Израстването ми като политик премина под знака на обединението на Германия и тъкмо този факт ми повлия изключително силно.

Пристигането ми в България е вторият важен ключ за моя поглед към нещата, за моето отношение към света. Станах свидетел на промяната тук. Много важно е да се подчертае колко бързо се преобразява Източна Европа.Впечатлен съм от бързината, с която се променя и вашата страна.Честно казано, ако човек отсъства за два-три месеца оттук, после трудно познава старите места - израснали са нови сгради,изградени са нови офиси, кипят нови бизнеспроекти ...Темповете на промяна в България са огромни, поразителни. Това е и най-дълбокото впечатление, с което ще се завърна у дома...”