1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

14 години от падането на Берлинската стена от Криста Кокотовски

До 18 ч и 53 мин средно-европейско време 9-ти ноември 1989 год. е най-обикновен ден. Канцлерът Хелмут Кол е на преговори във Варшава, в Бундестага в Бон депутатите гласуват за повишаване на заплатите си с 3,2 %, а в източен Берлин ЦК на ГЕСП обсъжда мерки за успокояване на все по-усилващото се и ярко демонстрирано недоволство сред населението... Изминал е по-малко от месец от призрачно-помпозните тържества по случай 40-тата годишнина от създаването на ГДР, по време на които съветският партиен и държавен ръководител Михаил Горбачов изрича пророческите си думи: "Мисля, че опасностите дебнат само онези, които не реагират на житейските превратности..." Междувременно оставка вече е подал ГДР-ейският партиен и държавен шеф Ерих Хонекер, който а свален и заменен от един човек на име Егон Кренц, а т.н. "гласуване с краката" продължава: все по-масово гражданите на ГДР се изселват, все по-мощни стават демонстрациите. Властниците в източен Берлин вече не могат да разчитат на "братска помощ" от СССР. Гласността и перестройката разтърсват целия източен блок, а ето че сега бяга и собственият народ. Необходим и предпазен клапан за намаляване на опасното налягане в кипящия котел. За такъв е избрано т.н. "постановление за пътуванията", което се преработва набързо, за да се предложи на гражданите на ГДР възможността, което изобщо не се обсъжда в демократичните общности: бепрепятственото напускане на държавата. Когато Гюнтер Шабовски, окръжен секретар на ГЕСП в източен Берлин, информира печата не 9-ти ноември вечерта за заседанието на ЦК, в отговор на въпрос на корсепондент на италианската информационна агенция АНСА, той прочита съобщение за печата, което е предназначено за публикуване едва на следващия ден, петък, 10-ти ноември: Шабовски:
"Поради което решихме днес, да установим правила, предоставящи възможност на всеки гражданин на ГДР да напуска страната през граничните пунктове на ГДР." Часът е 18.53. Това, което телевизията на ГДР предава на живо, което минава през телетайпите на всички световни информационни агенции, е всъщност новината за падането на Берлинската стена и началото на края на ГДР. Първите реакции са все още твърде предпазливи. Като например на канцлера Хелмут Кол във Варшава: Кол:
"Какви ще бъдат последствията от това решение, какви отдавна неотложни реформи ще последват наистина, в момента никой не може да прецени." В Бон Бундестагът прекъсва заседанието си за картки декларации, между другото и на председателя на ГСДП Ханс-Йохен Фогел: Фогел:
"Това решение означава, че стената след 28 години остава без функция!" А депутатите трогнати запяват химна. Скоро новината става известна на всички. Само не и на върхушката в ГДР. Пленумът на ЦК заседава при закрити врата. Ако е вярно това, което по-късно твърдят участвали в него, никой от тях не е видял или чул пресконференцията на Шабовски, нито пък е бил информиран за нея. Непосредствено след появата на Шабовски по телевизията първите източно-берлинчани се появяват на граничните контролно-пропусквателни пунктове към Западен Берлин, искат да бъдат пуснати на запад, успокояват ги с "елате утре". В 20 часа тълпите са нарастнали на стотици, бързо на десетки хиляди. Положението става взривоопасно. Движението в цял източен Берлин тъне в хаос. Край граничните бариери настроението е близко до точката на взривяване. В 21.00 министърът на ДС Ерих Милке получава от държавния и партиен ръководител Егон Кренц указания да отвори граничните пунктове. В полунощ всички барлински КПП-та са отворени, един час по-късно и всички източно-германски към федералната република. Берлин е в радостен шемет: "Стената вече я няма!" гласи ликуващият рефрен на многогласния хор.