13% от италианците живеят в бедност

"Движим се към непоправима криза, семействата не успяват да се справят с цените за бензина", казва Енцо Пирети, служител в една бензиностанция. Вече не харесва работата си, която все повече го депресирала:

"Вече върша тази работа от много години. Никога не сме продавали толкова малко бензин, както сега. Вярно, че колите междувременно харчат по-малко гориво, но не това е проблемът. Виждам много бедност тук. Семейства, които нямат пари за бензин и събират последните си 10 евро на стотинки."

Бедността в Италия е ежедневие

В големите градове като Рим, Милано или Неапол просяците са част от пейзажа. Но и хората в супермаркетите обогатяват картината на недоимъка. Касиерката Беатриче дел Коле вижда това всеки ден:

"Вчера видях една добре изглеждаща жена, която взе пакет захар в ръка и каза, че за един ден цената му е скочила с 30 цента. След края на работния ден виждам хора, които не изглеждат като просяци, но започват да търсят по нашите празни щайги и кашони с надежда да намерят нещо за ядене. Тоест, тук имаме проблем."

Намаляването на покупателната способност също е на лице. Докато заплатите на италианците от години не са вдигани и са сред най-ниските в Западна Европа, цените на хранителните продукти драстично се повишиха. Много пенсьонери живеят със 700 евро на месец, минималната пенсия е едва 500.

Седем милиона и половина италианци или 13% от населението на страната, живеят по официални данни в бедност

За беден се смята този, който разполага с по-малко от 500 евро на месец. В град като Милано например само наемът на едно двустайно жилище от 50-60 квадрата възлиза на 500 евро.

Едно от решенията е борбата срещу работниците на черно, което беше приоритет на правителството на Романо Проди, не и на това на Берлускони обаче. Друг вариант е по-гъвкава данъчна политика, но до 2011 година тя няма да бъде променяна. Поне такъв е икономическият план на правителството на Берлускони.