125 години от смъртта на Рихард Вагнер | Начало | DW | 13.02.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

125 години от смъртта на Рихард Вагнер

На 13 февруари 1883 г. във Венеция умира композиторът Рихард Вагнер. Личността му и до днес разделя мненията, музиката му е все така неоспорима. Вагнеровите опери се числят към най-значимото, създадено в този жанр.

default

undefined

На 13 август 1876 г. се откриват първите Байройтски музикални тържества - с "Пръстена на Нибелунгите". Рихард Вагнер осъществява мечтата си да разполага със своя сцена за постановките на уникалните си произведения. И до днес Байройтските музикални тържества поставят жалони в интерпретацията на Вагнеровите опери. Те продължават да се ръководят от член на фамилията Вагнер и се смятат за един от най-авторитетните и най-стари музикални фестивали в света, средище на музикални именитости от цяла Европа. Само че бляскавото време на Байройтските музикални тържества отдавна е отминало. Художествени, финансови и кадрови проблеми засенчват тържествата. Най-вече въпросът за това кой ще поеме ръководството им.

Творчеството на Вагнер не е загубило привлекателната си сила

На малките и големите оперни сцени в света никога не са били поставяни толкова много творби на Вагнер, колкото се поставят днес. Магията на неговите "музикални драми" продължава да действа, както казва режисьорът и сценографът Готфрид Пилц, поставил на сцената "Пръстенът на Нибелунгите":

"Вагнер е като наркотик в музиката, човек не може да се окъсне от неговата музика, той представя човешките проблеми по изключително впечатляващ начин, анализира ги и ги показва - преди Фройд - така внушително, така точно."

Роден в Лайпциг, израснал в Дрезден, под влияние на "Фиделио" на Бетовен, 16-годишният Рихард Вагнер създава първите си композиции. Симпатизира на проправящите си път революционни движения в Полша и Франция. В лекции и съчинения се застъпва за свободолюбивите им идеи и то тъй страстно, че в крайна сметка заради революционната си дейност е принуден да емигрира в Швейцария. Тук създава "Пръстенът на Нибелунгите", концепциите за "Тристан и Изолда",

Richard Wagner Festival 2005 Tristan und Isolde

Сцена от "Тристан и Изолда, постановка Кристоф Марталер, Байройт 2005 г.

"Танхойзер", тук започва и работата си върху "Нюрнбергските майстори-певци". През 1871 г. Вагнер избира Байройт за средище на музикалните тържества.

Вагнеровата опера

е революционна - като музика, като теми, като идеи. Тя е конципирана като политическа опера. Във всички свои творби композиторът търси връзката със съвремието. Търси тази връзка, връщайки се към миналото, към германското Средновековие. Вагнер е "посредник на Средновековието", както подчертава германистът Петер Вапневски:

"Със завладяваща сила той представя своя свят и своята визия за бъдещето, като пренася средновековните герои в своята утопия."

Личността на Рихард Вагнер

и до днес разделя духовете. Както по негово време, така и днес, на единия полюс са поклонниците на Вагнер, на другия - неговите отрицатели. Полярно противоположните мнения са свързани до голяма степен с най-мрачната глава в новата германска история - времето на националсоциализма. Националсоциалистите използват творчеството на Вагнер за своите цели. Както подчертва през 1976 г. Валтер Шел по повод 100-годишнината от Байройтските музикални тържества:

Bayreuth Festspielhaus

Байройт - средище на традиционните музикални тържества

"Историята на Байройт е част от германската история. Неговите грешки са грешките на нацията ни. В този смисъл Байройт се е превърнал в национална институция, в която разпознаваме самите себе си. Тъмните глави от германската история и историята на Байройт не могат да се заличат."

И тези глави не са заличени. Обратното, през последните десетилетия редица изследователи на Вагнер дори разглеждат личността и творчеството му главно от гледна точка на връзката му с националсоциализма. Това е фатална грешка, подчертава израелският историк Якоб Кац в книгата си "Рихард Вагнер като предвестник на антисемитизма:

"Тълкуването на Вагнер с оглед на убежденията и делата на наследниците, които се идентифицират с Вагнер, е недопустимо. Това е неисторично и представлява по същество изопачаване на неговите идеи."

Вагнер умира на 13 февруари 1883 г. на 70-годишна възраст. Загубата му оплакват и поклонниците, и противниците му. Виенският публицист Едуард Ханзлик, приживе на Вагнер един от най-заклетите му критици, пише:

"Няма музикант, който да е тъй неспособен или пък тъй пристрастен, че да отрече бляскавото дарование и невероятното изкуство на Вагнер, който да подцени изключителното му влияние и да не признае величието и гения на този композитор."