1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

100 години от рождението на Хана Арендт

Хана Арендт, една от най-големите философки на 20-то столетие, става известна със задълбочените си политически анализи. За тях е отличавана неведнъж – през 1959 г. с наградата “Лесинг”, през 1975 ж. С наградата на университета в Копенхаген за заслуги към европейската култура.

Хана Арендт

Хана Арендт

“Моята професия, ако изобщо мога да говоря за такава, е политическата теория.”

Хана Арендт в телевизионно интервю с Гюнтер Гаус от октомври 1964 г. Че говори в него за политическата теория като своя професия, е следствие от живота й на германска еврейка. Родена е на 14 октомври 1906 г. в Хановер, следва в Марбург философия при Мартин Хайдегер. Изключително надарената млада студентка и световноизвестният философ се влюбват, страстната им връзка и днес е тема на много книги. Хайдегер обаче е женен. Хана заминава за Хайделберг, където през 1928 г. защитава докторска титла по философия при Карл Ясперс. Идването на нацизма на власт бележи повратна точка в живота й.

“Тогава повтарях едно и също изречение, помня го и до днес: След като те нападат, защото си евреин, трябва и да се отбраняваш като евреин. Не като германец, като гражданин на света или като правозащитник. А конкретно, като си зададеш въпроса: какво мога да направя?”

В унивеситета във Фрайбург Мартин Хайдегер става първият ректор при режима на националсоциалистите. Хана Арендт обръща гръб на философията и работи за съпротивата. През лятото на 1933 г. е заловена от Гестапо, после освободена. Малко по-късно избягва в Париж. Тук се запознава с бъдещия си мъж, философа Хайнрих Блюхер, с когото през 1941 г. емигрира в СЩ. Тя списва различни списания, работи като редакторка, като преподавателка в университета и в различни еврейски организации. През 1951 г. излиза епохалната й студия “Елементи и произход на тоталитарната власт”. Следват “Вита актива”, теория на политическото действие и “За революцията”, в която Арендт анализира радикални политически промени. Книгите й донасят огромна известност, превръщат я в една от най-големите философки на 20-то столетие. През 1963 г. излиза труда й за процеса срещу нацисткия престъпник Адолф Айхман “Айхман в Йерусалим” – труд, в който е запечатана знаменитата й теза за “баналността на злото”. Книгата предизвиква бурна дискусия. Упрекват Хана Арендт, че с теорията за “баналността на злото” омаловажава нацистките престъпления и страданието на евреите.

“Не могат да ми простят едно нещо и аз дори донякъде разбирам това, не могат да ми простят, че все още мога да се смеят. Но аз действително смятам, че Айхман беше шут, уверявам ви, прочетох всичките 3600 страници на полицейските му разпити, прочетох ги много внимателно. Не знам колко пъти се смях на глас. Точно тази реакция не могат да ми простят.”

Темата за злото продължава да я вълнува. Едва сега беше отпечатана, например, нейна лекция “За злото”, изнесена през 1965 г. Хана Арендт изследва още веднъж злото, пред което словото и мисълта се оказват безсилни, както описва в книгата си за процеса срещу Айхман. Тази форма на злото, смята Арендт, възниква от съпротивата на човека да мисли и преценява самостоятелно. Това го прави неспособен като потенциален извършител да вникне в усещанията на жертвите. Адолф Айхман не се е замислял нито за миг за евреите, чието транспортиране в лагерите на смъртат е организиралт. По подобен начин и самоубийствените атентатори не се замислят за своите жертви. Лекцията на Хана Арендт за злото и книгата й за процеса срещу Айхман могат да се прочетат днес и като принос в дебата за причините на международния тероризъм. Хана Арендт умира на 4 декември 1975 г. Опитът и преживяванията на еврейка цял живот я подтикват да се ангажира, да предава знанието си, че моралното и политическо лекомислие е най-голямата опасност.