1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

100 години от рождението на германския теолог Дитрих Бонхьофер

Дитрих Ботхьофер е един от най-известните теолози на 20-то столие и един от малкото протестантски теолози, участвали в съпротивата срещу националсоциалистическия режим. За съпротивата си срещу нацизма Бонхьофер заплаща с живота си. На 4. февруари се навършват 100 години от рождението му.

Дитрих Бонхьофер

Дитрих Бонхьофер

“Човекът е загубил своята, богоравната си същност, която му е дадена от Бога. И живее без най-същностностно си предназначение - да бъде Божие подобие. Човекът живее, без да бъде човек. Това е противоречието на нашето битие и източникът на всичките ни беди. За да ни се притече на помощ, Бог възприема човешки образ и слиза при човека. Бог му изпраща сина си и той става човек като всички нас. В негово лице разпознаваме себе си. Той се е равнил с нас, за да му бъдем равни и ние. В човешкия образ на Христос човечеството си възвръща богоподобието.”

Дитрих Бонхьофер, “протестантският светец”, теологът и борецът от съпротивата, човекът, който в ранното утро на 9. април 1945 г. изкачва стълбите към бесилката “спокоен и отдаден на Бога”, както отбелязва нацисткият лекар, е оказал огромно влияние върху следвоенната християнска теология. Бонхьофер проповядва присъствието на Христос в света; създава друга, неограничена от вероизповеданието представа за църквата, която днес приемат и консервативните, и прогресивните теолози. Вярата като следване на Христовото дело. Такова е завещанието на Дитрих Бонхьофер. Днес той вече не разделя църквата, както в следвоенните години, днес той е на почит; председателят на съвета на протестантската църква в Германия епископ Волфганг Хубер го нарича “протестантски светец” и в кабинета му е поставен бюст на Бонхьофер.

Дитрих Бонхьофер е роден на 4. февруари 1906 г. в семейството на известен психиатър, който както и майката, не е тясно свързан с религията. За изненада на родителите, Бонхьофер решава да следва обаче именно теология; кариерата му е главозамайваща; на 21 години вече има докторска титла, на 25 става доцент, през 1930 г. е поканен да води теологичен семинар в Ню Йорк. Именно тук развива най-важните си теологични схващания. Основното му кредо гласи: Църквата е в дълг към всички жертви на който и да е обществен ред, включително към не-християните. Отхвърлянето на евреите според него е отхвърляне на Христос, защото Христос е евреин.

Бонхьофер не желае да бъде пастор в пригаждащата се към националсоциалистическия режим църква, ето защо през 1933 г. отива в Лондон като проповедник. От 1935 г. ръководи проповеднически семинар във Финкенвалде, закрит през 1937 от Гестапо. През 1940 г. Бонхьофер получава забрана да преподава, провядва и да прави публични изявления. Същата година той се свързва със съпротивителната група на генерал Ханс Остер и Ханс фон Дохани. Епископ Мартин Крузе, който до 1991 г. е председател на съвета на протестантската църква в Германия, подчертава значението на Бонхьофер като активен борец от съпротивата:

“Бонхьофер, казва той, мислеше, че е видял лицето на злото, той бе прозрял ужасната сила на злото, проявила се в тази война и в националсоциалистическата идеология. И беше решил, че това зло не бива да продължава, че трябва да му се противопостави, дори и с риск за живота си. Предсмъртните му думи, както знаем, са били: “Това е краят. За мен е началото на живота.” Животът му описва хоризонта на надеждата, вдъхвана от християнската вяра и точно това го прави актуален и днес.”