1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

100 години от първата Нобелова награда за мир за жена

Преди 100 години Нобеловата награда за мир се присъжда за пръв път на жена – на австрийската писателка и пацифистка графиня Берта фон Зутнер, наричана още “лицето на световното движение за мир”.

default

“Долу оръжията” – заглавието на най-известния роман на Берта фон Зутнер – отразява същевременно философията и най-важната житейска цел на тази забележителна жена. Консервативната преса реагира на романа, излязъл от печат през 1889-та година, с определението: “Крясъци на една истеричка”. Противно на тенденцията на своето време, време на национализъм, време, в което жените трябва да са просто глупави, да си мълчат и да са красиви, Берта фон Зутнер се изправя решително срещу националния антисемитизъм, срещу аргесивните пароли на онези, чиято цел е да всяват омраза, да подпалват войни. Романът “Долу оръжията” е преведен на 16 езика, а авторката му се смята за изразителка на световното движение за мир. По това време писателката, произхождаща от бохемската аристокрация, е на 46 години. Жена, рушаща всички табута, посветила се изцяло на хуманистичния идеал, превърнала се в глас на мира не само чрез перото, но и чрез активното си присъствие на политическата сцена.

Графиня Берта фон Зутнер е родена в Париж и израснала във Виена, тя е изключително добре образована, говори свободно четири езика, поддържа контакт с високопоставени пацифисти и интелектуалци. Нейната борба срещу войната е и борба срещу социалната несправедливост, срещу антисемитизма, църковните догми и дискриминацията на жените. На Първата конференция за мир, проведена през 1899-та година в Хага, Берта фон Зутнер е не само единствената жена, но и единственият неправителствен представител.

Преди 100 години, на 10-ти декември 1905-та година, норвежкият парламент удостоява 63-годишната Берта фон Зутнер с Нобеловата награда за мир. Фон Зутнер е не само първата жена, получила тази награда, но и вдъхновителка на приятеля си Алфред Нобел – Краля на динамита – за създаването на Нобеловата награда за мир.

Берта фон Зутнер се радва не само на оказаната й чест, а и на свързаната с наградата сума. Чрез смъртта на Алфред Нобел през 1896-та година Берта губи близък приятел и основния си благодетел. Алфред Нобел й помага чрез връзките си, а и финансира повечето от проектите й в полза на мира. Берта фон Зутнер инвестира голяма част от средствата от Нобеловата награда за мир в пацифистката си дейност. Съвсем малка е сумата, която отделя за себе си, за съпруга си и неговото обедняло семейство. Самата тя, въпреки че произхожда от бохемската аристокрация, е свикнала още от детските си години с бедността. След като майка й проиграва семейното имущество, младата графиня е принудена да изкарва прехраната си, работейки като гувернантка в семейството на барон Карл фон Зутнер. Там тя среща голямата си любов – седем години по-младия от нея Артур, сина на барона. Тайната им сватба през 1876-та година се възприема във Виенското общество като скандал. Младото семейство заминава за Кавказ. Двамата живеят усамотено и се посвещават най-вече на писателските си амбиции. Артур фон Зутнер насърчава без завист таланта на любимата си. За жалост обаче не доживява най-големия й триумф – удостояването й с Нобеловата награда за мир. Барон Зутнер умира три години преди връчването.

Съдбата се оказва благосклонна към забележителната му партньорка. На жената, посветила живота си на борбата за мир, не й е писано да преживее разрушителните войни на 20-ти век. Берта фон Зутнер умира три седмици преди началото на Първата световна война, войната, за която тя пророчески е казала, че ще бъде така жестока както никоя преди това.