1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

10 години от сключването на Дейтънското споразумение

Преди десет години – на 1-ви ноември 1995-та година – в Дейтън, щата Охайо, започнаха триседмични мирни преговори за бъдещето на Босна и Херцеговина. Благодарение на посредническите усилия на представители на международната общност държавните глави на Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина постигнаха споразумение.

default

Още в началото на преговорите тогавашният министър на външните работи на САЩ Уорън Кристофър изясни в речта си, кой би трябвало да вземе решението за бъдещето на Босна и Херцеговина. Не става дума за гражданска война, а междудържавна война, заяви Кристофър в речта си по откриването на съдбоносните Дейтънски преговори. Съгласно това становище бяха подбрани и участниците в масата на апреговорите. На представителите на босненските сърби и хървати бе отсъдено по-скоро ролята на статист.

Провеждането на мирните преговори бе станало възможгно, едва след разместване в съотношението на силите.Военнията натиск се оказа решаващ за успеха на дипломацията. С оглед на продължаваща обсада на Сараево и на чудовищното клане в Сребреница стана ясно, че сините каски на ООН не са в състояние да защитават цивилното население.

Териториални загуби и въздушните нападения на НАТО през лятото на 95-та година накараха властимащите в белград да осъзнаят, че е крайно време да асложат край на войната, за да си подсигурят желаните териториални облаги. След сключване на Дейтънското споразумение пред точно 10 години Слободан Милошевич заяви следното:

“Днес бе сложен края на войната в Босна и Херцеговина. И то не само защото това споразумение бе сключено съгласно всички елементи в мирния план, но и защото окончателно бе фиксирана границата между република Сръбска и Хърватско-мюсюлманската федерация. Всяка една военна акция, имаща за цел каквито и да било териториални промени, ще се разглежда от тук нататък като чисто терористичен акт.”

Споразумението от Детън преписа на Република Сръбска 49 процента от територията и 51 процента на Хърватско-мъсълманската федерация. Босненското правителство, представено в Дейтън от Алия Исетбегович, държеше всъщност на териториалното единство на страната. В крайна сметка то се съгласи с резултата от преговорите, но единствено поради факта, че двете половини на страната остават де факто част от единна държава. Новата конституция на Босна и Херцеговина бе включена поради тази причина в мирното споразумение. Доволен от Дейтънското споразумине остана най-вече Слободан Милошевич. Чрез узаконяването на държавността на Република Сръбска и произхождащото от това етническо разделение на страната той постигна основната си цел.

При подписването на мирния договор от Дейтън над два милиона жители на Босна и Херцеговина бяха вече принудени да напуснат роднте си места. С оглед на това и най-вече с оглед на жертвите, чийто брой надвишава 250 000, тогавашният американски президент Бил Клинтън подчерта предично хуманитарните аспекти на Дейтънското споразумение.

“Независимо от етническата им принадлежност повечето жители на Босна, Хърватия и Сърбия искат едно единствено нещо: край на кръвопролитията, край на войната и насилието. Те искат да предоствят на децата и внуците си възможността да водят нормален живот. Днес, слава Богу, молитвите на тези хора бяха чути.”