10 години демокрация в Южна Африка
27 април 2004Реклама
Каква разлика между 27 април - днешния и през 1994! Преди десет години в изборните бюра цареше хаос, особено в Квазулу/Натал. Там изборните бюлетини бяха доставени с голямо закъснение или пък изобщо не бяха доставени. Разпростирането на гласуването върху три дни и некомпетентността на изборната комисия поставиха под въпрос що-годе нормалното провеждане на изборите. А когато, поради скандалните нередности, регионалната зулу-партия заплаши да се оттегли от изборите, цялото начинание избори и демократизация се оказа под сериозна заплаха. Едва неформалното споразумение между Африканския национален конгрес и зулу-партията, което осигури на последната неоспорваната й власт в Квазулу/Натал, сложи край на кризата.
Но най-голямата заслуга за края на апартейда чрез изборната бюлетина имаше народът. Въпреки многобройните насилия в навечерието на гласуването, които докараха Южна Африка до ръба на гражданската война, в деня на гласуването избирателите проявиха удивително търпение и миролюбие: това беше добра изходна позиция за проекта демокрация в Южна Африка.
Водачът на движението за демократизация Нелсън Мандела подсигури политически поетия курс - едно грандиозно постижение на този човек, африканския символ за надежда, толерантност, честност и истинност. Той олицетвори мечтите на хората за свобода и развитие. Тези мечти продължават да упражняват притегателна сила и след оттеглянето от власт на Мандела, защото изборите тази година показа: Африканският национален конгрес спечели абсолютно мнозинство не заради президента Мбеки, а въпреки него. Защото сега хората се доверяват все повече на държавните институции - нещо, което човек търси напразно в останалата Африка.
В Южна Африка е налице едно демократично течение, което трябва да се поддържа. За тази цел е необходима промяна в съзнанието на хората, които продължават само да искат, без да са наясно, че трябва и сами да си помогнат. Защото правителството и все още младите държавни институции просто нямат възможност да осигурят жилища, работа, образование и сигурност едновременно на всички. Но ако наличният потенциал за гражданско общество продължава да се развива както досега, тогава за пръв път в Африка ще може да изкристализира нещо като общество и държава.
Но най-голямата заслуга за края на апартейда чрез изборната бюлетина имаше народът. Въпреки многобройните насилия в навечерието на гласуването, които докараха Южна Африка до ръба на гражданската война, в деня на гласуването избирателите проявиха удивително търпение и миролюбие: това беше добра изходна позиция за проекта демокрация в Южна Африка.
Водачът на движението за демократизация Нелсън Мандела подсигури политически поетия курс - едно грандиозно постижение на този човек, африканския символ за надежда, толерантност, честност и истинност. Той олицетвори мечтите на хората за свобода и развитие. Тези мечти продължават да упражняват притегателна сила и след оттеглянето от власт на Мандела, защото изборите тази година показа: Африканският национален конгрес спечели абсолютно мнозинство не заради президента Мбеки, а въпреки него. Защото сега хората се доверяват все повече на държавните институции - нещо, което човек търси напразно в останалата Африка.
В Южна Африка е налице едно демократично течение, което трябва да се поддържа. За тази цел е необходима промяна в съзнанието на хората, които продължават само да искат, без да са наясно, че трябва и сами да си помогнат. Защото правителството и все още младите държавни институции просто нямат възможност да осигурят жилища, работа, образование и сигурност едновременно на всички. Но ако наличният потенциал за гражданско общество продължава да се развива както досега, тогава за пръв път в Африка ще може да изкристализира нещо като общество и държава.
Реклама