1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

1 година от екзекуцията на Садам Хюсеин

След процес в иракски съд Садам беше осъден за масовото избиване на шийти през 80-те години и на 30 декември 2006 година беше екзекутиран.

default

На бесилото

При произнасянето на присъдата Садам Хюсеин се опитва за заглуши гласа на съдията Рауф Рашид Абдел Рахман с викове: "Да живее народът, долу предателите, Господ е велик, вие сте враговете на човечеството..." Все пак съдията произнася присъдата: "Обвиняемият Садам Хюсеин ал-Маджид се осъжда на сърт чрез обесване".


Датата е 5 ноември 2006 година, а процесът срещу бившия иракски диктатор продължава вече 11 месеца. В него първоначално Садам отговаря за избиването на 143 жители на селището Дуджейл през 1982 година, а в последвалия втори съдебен процес - и за избиването и прогонването на повече от 100 хил. иракски кюрди в т.нар. кампания Анфал в края на 80-те години.

Opfer des Regimes von Saddam Hussein und Ali Hassan al-Madschids

Ексхумация на останки от жертви на режима на Садам


Садам Хюсеин е осъден за ролята си в събитията в Дуджейл. Всички други планирани процеси срещу него се провалят, те проосто се обезмислят при положение, че основният обвиняем вече не е сред живите. И въпреки това Вашингтон приветства присъдата, а президентът Джордж Буш посочва:

"Съдебният процес срещу Садам Хюсеин е крайъгълен камък в усилията на иракския народ да смени управлението на един тиранин с управление, основаващо се на законите. Това е голямо постижение за младата иракска демокрация. Жертвите на режима днес се убедиха, че е възможна справедливост, въпреки, че мнозина вярваха не вярваха в това."


Не всички обаче тогава споделят това мнение. Смъртната присъда срещу Садам отприщва вълна от възмущение в целия свят, но не от симпатии към сваления диктатор, а заради принципни убеждения: В Европа смъртното наказание е отменено, а Ватиканът предупреждава, че едно престъпление не може да бъде изкупено с друго престъпление. Всички тези резерви обаче не се приемат от Вашингтон, нито пък се споделят от иракското правителство, което преди това е разчистило пътя за екзекуцията на Садам - когато през лятото на 2004 година САЩ предават официално суверенитета на преходното правителство в Багад, едно от първите му решения е да възстанови изпълнението на смъртното наказание, което дотогава е замразено в Ирак.


На самия Садам Хюсеин също трябва да му е било пределно ясно, че няма да остане жив след съдебния процес, или съдебните процеси срещу него. Затова още от началото на първия процес срещу него той влиза в ролята на мъченик, който е готов да се жертва за народа си:


Saddam vor Gericht

Садам в съдебната зала

"Когато ви говоря, вие трябва да ме възприемате като ваш брат, брат на иракския народ и на нацията. Не ме притеснява смъртното наказание, не се страхувам от екзекуция. Познавате ме по-добре отколкото който и да било друг по света. Никой не може да ме съди за времето в управлението от 1959 година до днес."


Точно в това обаче се състои смисълът на широкомащаната операция по издирването на Садам Хюсеин, предприета от американските войски след превземането на Багдад през 2003 година и свалянето на тираничния режим на диктатора. В продължение на месеци Садам Хюсеин, който оглавява американския списък с най-издирваните хора в Ирак, сякаш е изчезнал вдън земя. Не донася успех и обявената парична награда за главата му на стойност милиони долари. Очевидно е, че Садам все още има много приятели и привърженици, които му помагат да се укрива успешно.


И така до 15 декември 2003 година, когато тогавашният американски администратор за Ирак Пол Бремер се появява пред медиите за да обяви:


"Дами и годпода, заловихме го!"


Само няколко часа преди това - на 14 декември американски войници са открили Садам, който се укрива в дупка, изкопана в земята в един селски двор недалеч от родното място на диктатора - Тикрит. По всяка вероятност това е станало по сигнал на предател. При пристигането на американските войници Садам се предава без съпротива. Той е с променена външност, пуснал е дълга брада, но изследване на зъбния му статус потвърждава неговата самоличност и става ясно, че това е Садам Хюсеин.


Някогашният всемогъщ владетел, за когото е подготвена килия в американски затвор край Багдад, има забележителна кариера: тръгва от най-ниското стъпало в най-обикновено бедно семейство и се издига до върха. Садам израства при чичо си, чийто национализъм и възхищение спрямо нацистите са толкова определящи за изграждането му като характер колкото и много общите му черти със заварения му баща. Не е известно, Садам да е възпитавани в религиозен дух, затова всички негови религиозни отклонения в бъдещите му речи са по-скоро тактика за спечелване на масите:


"Вярващите ще победят, а агресорите ще се провялат. Ще настъпи нов ден."

BGSH Saddam Hussein

Садам след залавянето му от американците в укритие край Тикрит


В действителност Садам Хюсеин е любител на шотландското уиски, на кубинските пури, на русите жени и на възхваляващите песнопения, който с кръв се е добрал до върха на държавата. Пътят в зашеметяващата му кариера е осеян с трупове - от хладнокръвното убийство на комунист в родния му Тикрит, през ликвидирането на редица негови конкуренти в собствения лагер до масовото изтребление на комунисти, евреи и дори офицери, които са изпаднали в немилост. Дори близките и приятелите на Садам не могат да са сигурни в човека, който оправдава действията си с думите, че е "по-добре да премахнеш един невинен отколкото да оставиш жив един виновен."


В младежките си години той се опитва безуспешно да се домогне до мястото на свой предшественик в президентската администрация, следват бягство и изгнание, за да дойде и издигането му до върха на държавата като самоуверен и силно самонадеян президент. Именно тази негова надменност донася на Ирак много нещастия - най-напред в дългата война срещу Иран, а след това и в нахлуването в Кувейт, последвано от операция "Пустинна буря" през 1991 година. И най-накрая американското нахлуване в Ирак през 2003 година.


Още като младеж на Садам не са му чужди насилието и терорът - в Кайро той успява да завърши средно училище с помощта на методи, свързани с насилие. По същия образец по-късно той си присвоява титлата на юрист, а по-късно без да е придобил военно образование се самопровъзгласява за фелдмаршал, като настоява, сам да взема решенията без да се поддава на чуждо влияние и при пълно игнориране на вякакви чужди съвети.


От Хитлер и Сталин Садам се поучава, как се управлява една тоталитарна държава с помощта на тотален контрол над тайните служби и безмилостното подтискане дори и на най-слабата съпротива. Франция почти му помага да се сдобие с атомна бомба, а за Германия се предполага, че му съдейства да напредне в разработката на химическо оръжие. От американското ЦРУ Садам получава ценна помощ във войната срещу Иран, а така също и първото си биологично оръжие. Това сътрудничество обаче не подължава дълго, и по време на войната в Кувейт Вашингтон и Багдад вече са врагове. Садам Хюсеин:


"Агресията на днешната американска администрация се обяснява със стремежа и да властва над света и да сложи ръка върху петрола в Близкия Изток."


Твърде дълго Садам е оценяван погрешно, както от самите иракчани, така и в чужбина. Ако това не беше така, тогава той никога не би бил получил такава подкрепа от Вашингтон, Париж, Москва и други световни столици. Тя не може да бъде обяснена само с недоверието спрямо ислямския режим в Техеран. А без тази подкрепа отвън иракският диктатор никога не би успял да стигне толкова далеч. Светът го е направил това, което е бил.

Същият този свят пожела, срещу Садам да бъде организиран процес. Първоначално не беше много ясно, къде да бъде този процес, от кого да се води и кога. Международният наказателен съд в Хага би бил идеалното място, но той може да разглежда само престъпления, извършени след юли 2002 година. За Вашингтон перспективата за един втори Нюрнбергски процес изглежда привлекателна, той като той би могъл да оправдае войната в Ирак. Чисто американски съд би бил възприет твърде резервирано от света като "правосъдие, раздавано от победителя, а за процес в трибунал на ООН така и не бе постигнато съгласие, тъй като световната организация не би желала да изглежда в очите на света като дългата ръка на САЩ. Още повече, че преди да започне процесът срещу Садам иракски политици открито поискаха смърт за бившия диктатор.


След постанонвяването на присъдата Багдад бърза да я изпълни - в сутрешните часове на 30 декември 2006 година Садам е екзекутиран. Начинът, по който става това, обаче отприщва истински скандал - частни видеозаписи на екзекуцията показват, че в последните си минути Садам е бил унижаван и проклинат от присъстващите.


Садам Хюсеин е погребан в родното си място Тикрит, а гробът му междувременно се е превърнал в нещо като свято място за поклонение от негови привърженици и почитатели. Няколко дни след Садам са екзекутирани и двама от най-приближените му хора, единият от които - чрез обезглавяване.