[No title]

. "Ди Велт" от Берлин пише:

"Възможно ли е да се преговаря с дявола? Предложението за мир към "съседите северно на Средиземноморието едва ли може да бъде надминато по цинизъм.Тук говори нихилизмът на един демагог, обявил тоталната война срещу "неверниците". Говори религиозният фанатик, изпитал възторг от жестоките атентати на 11 септември, от бомбите над Казабланка, Бали, Истанбул и Мадрид. Бин Ладен е непоправим човек, изпълнен с безгранична омраза и лишен от всякакво милосърдие. Неговото предложение за мир се опитва да внесе разкол. Да се поеме неговата ръка, означава да се пададем на изнудване и да се откажем от собствените си възгледи за достоен и лично направляван живот. Отговорът е : не!

"Ханделсбласт" от Дюселдорф анализира посланието по следния начин:

"Бин Ладен или който и да се крие зад разпространения запис - прави две фундаментални мисловни грешки. Той очевидно вярва, че терористична организация като Ал Кайда може да бъде изобщо партньор за преговори на западните правителства. Това е абсурдно. Включително и поради това, че структурите на ислямските насилници са така организирани, че никоя от тях не може да гарантира, че останалите също ще прекратят атентатите. Впрочем записът на посланието по-скоро ще блокира изтеглянето на чуждестранни войници от Ирак, отколкото да го стимулира: Който и да пожелае сега да се оттегли от военната коалиция като Испания - ще се изложи на упрека, че се е преклонил пред натиска на терористите.

Друга основна външнополитическа тема на днешния печат са резултатите от посещението на израелския премиер Шарон при Буш. Мителбайрише Цайтунг смята, че Буш за пореден път е поставил света пред свършени факти и че на сегашния американски президент му е напълно чужда ролята на честен посредник между евреи и палестинци, с каквато преди активно се беше ангажирал Бил Клинтън. Според вестника, с подкрепата си за хардлайнера Шарон, президентът Буш е изхвърлил на бунището на историята действащи резолюции на ООН. В критичен стил е и коментара на Зюддойче Цайтунг, който припомня, че израелският премиер Шарон винаги е бил добре дошъл в Белия Дом и добавя:

Но това, че Буш напълно ще се прехвърли на страната на войнствения курс на Шарон, като при това помете няколко основни стълба на американската доктрина за Близкия изток наведнъж, за подобно нещо до скоро надали е можел да мечтае и самият Шарон. Шарон получи всичко, каквото поиска, при това без да му се наложи да направи съществени отстъпки.

Вестник Франкфуртер Рундшау смята че близкоизточният мирен процес може а се смята за приключил и пита:

"Как сега Западът да се опитва да убеждава палестинците в предимствата на демокрацията, щом като през главите им се взимат решения за тях без каквото и да било право на глас? От арабска гледна точка с това се потвърждават всички стари предразсъдъци за двойния аршин, с който мерят САЩ. В това именно се крие фаталното в отстъпките на Буш пред Шарон - и то далеч повече отколкото по съдържателната страна на нещата.