1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Днешните германски вестници обширно коментират двудневната конференция за борба срещу антисемитизма,провеждаща се в Берлин.

Аахенер Цайтунг се спира на корените на явлението:

"Антисемитизмът в Европа има дълга традиция. Антиеврейските клишета надживяха различни обществени строеве, войни и глобализацията, но за съжаление не могат да надживеят самите себе си. Без замисляне се повтарят твърдения за това, че жадните за пари и измамни евреи се стремяли към световно господство. Малцина са онези, които предпочитат сами да си съставят представа. Незначителна част от тукашното население поддържа лични контакти с евреи, познава правилата на вярата им и ритуалите им. Предразсъдъците заместват автентичните факти. Дали изобщо се замислят онези, които не искат и да чуят за някаква генерална вина на германците за холокоста, че всъщност няма нито един народ и нито една религиозна общност на този свят, които да са като цяло отговорни за деянията на отделна част хора?

Хайлбронер Щиме се спира на изказването на федералния президент Йоханес Рау пред форума в Берлин. :

"Напълно правилно федералният президент Йонханес Рау обърна внимание на това, че трябва да е възможно, израелската политика спрямо палестинците да бъде критикувана, без човек да бъде непременно обвиняван в антисемитизъм. Това беше смела и крайно необходима позиция. Защото , онези, които не правят разлики между тези две позиции, са паникьори и което е още по-важно - омаловажават истинския антисемитизъм. По тази причина мнозина официални еврейски представители си оказват мечешка услуга. А в същото време омразата срещу евреите действително се засилва. Сериозни статистики съдържат обезпокояващи факти за растящ брой насилия срещу синагоги, атаки срещу евреи и еврейски гробища. Източниците на това насилие в цяла Европа са различни - мигрирали мюсюлмани, стари - и неонацисти, леви екстремисти... Често пъти се вижда вината само на една единствена група , а и това също е омаловажаване на истината.

Днешният германски печат коментира и опасното положение в Ирак и безизходната ситуация на американците. Файненшъл Таймс Германия пише :

"Обединените нации отново са в играта. С концепцията си за предаване на властта на суверенно иракско правителство, ООН сега трябва да спаси онова, в което американците досега се провалиха: мира и демокрацията в Ирак. Големите отстъпки, които Вашингтон направи пред пратеникът на ООН Лахдар Брахими, сочат безпътицата и безпомощността на окупационната сила. Готовността на САЩ, не само да оставят ООН да помага, но и да и прехвърлят правомощия за взимането на решения, трябваше отдавна да стане. Сега обаче това поставя ООН пред една от най-тежките и мисии.

Меркише Одерцайтунг по същата тема припомня:

"Сега на американците си отмъщава факта, че те не притежават концепция за Ирак, нито пък за Близкия и Средния Изток. Твърдите действия на американците срещу бунтовниците само ще разпали нова омраза срещу окупаторите и с това ще намали още повече възможностите за регулирано педаване на властта. Нещо като последен коз изглежда ще бъде намесата на НАТО през втората половина на годината. Тогава може би вече целият регион ще пламне, а за гасенето на пожари на други места ще липсват пожарните коли."

И накрая коментар на вестник "Ханделсблат":

"Оноваа, което прави обрата в американската политика така труден, е връзката с президентската предизборна борба. По разбираеми причини Дж. Буш иска да избегне всичко, което неговите противници биха могли да нарекат "позорно изтегляне". Вторият проблем в дебата около правилната поритика за Ирак днес е свързан с поведението на някои противници на войната, които обвързват тази тема с въпроса, дали войната е трябвало изобщо да бъде водена. Само че за това, отдавна вече не става дума. Американската политика трява да мисли отзад напред: Каква може и трябва да бъде целта на присъствието ив Ирак? Естествено е, че това не бива да води до растяща дестабилизация и възникването на втора шиитска религиозна държава в региона. И двете неща обаче тъкме през последните месеци се приближиха опасно.