1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Из седмичните списания ”Щерн, Шпигел и Фокус”

В последния си брой сп. Шпигел, чието издателство впрочем миналата седмица заяви, че също се връща към стария правопис на немския език, без да го е грижа за недоизпипаната езикова реформа, която политиците се опитват да наложат, помества обширна статия под заглавие ”Страх от черния човек” и надслов: ”Какво се крие в действителност зад идеята на вътрешния министър Шили за бежански лагери в Северна Африка?”

Ето откъс от този материал:

Ото Сериозния. Длъжността му изисква с министъра на вътрешните работи на Федерална република Германия шега да няма, но как хладната сериозност наОто Шили въздейства върху хората, с които общува, веднъж бе описано от един висш министерски служител на провинциално ниво по следния начин:

”Шили влеза и температурата в помещението спадна с 10 градуса. Шили започна да говори и заваля сняг”.

Тези са моментите, в които изражението на лицето на Шили изглежда неподвижно като на мраморен бюст. Тогава гласът му скърца, като че ли иска да изрази, че нещата няма какво да се разкрасяват, а погледът му е толкова суров, колкото го изисква сериозността на положението. За Шили положението е винаги сериозно и когато сега издига искане за бежански лагери в Северна Африка, тогава туй е естествено, защото сериозно го има предвид, а не за да му обяснява външният министър Йошка Фишер, че предложението му било ”недообмислено докрай”. Ако някой недообмисля нещата докрай, то това е Фишер, се сопна Шили.

Тази ”легарна борба” разцепва коалицията, разцепва ГСДП, разцепва ХДС, разцепва дори бежанските организации. Прави са обаче и двамата, както Шили така и Фишер, това вече пролича от ожесточените дебати през последните седмици и явно така ще се докаже и от дискусията на европейско равнище през следващите месеци.

От една страна идеята на Шили, извадените от морето бежанци да се събират и тутакси отново да се разпределят обратно по африканските страни, в никакъв случай не е нака причудлива, че планът му да няма шансове. Точно обратното. Още през юни Комисията на ЕС отново поде темата. Освен това Шили възнамерява да подготви за следващата среща на европейските вътрешни и правосъдни министри през октомври заявление, та всички да разберат, че не е искал само да запълни с нещо празнотата по време на лятната ваканция.

От друга страна неговото лагерно мислене е неподходящо за разрешаването на имиграционните проблеми на европейците. Може и да е почтена обосновката на Шили, че по-добре корабокрушенците да се връщат обратно в Африка, вместо да бъдат оставяни да се давят с ореховите им черупки пред бреговете на Италия или Испания. Ако обаче по този начин той иска да наложи и смяна напарадигмите по посока към по-сурова политика спрямо търсещите убежище, както го обвиняват противниците му като министърката за развиващите се страни Хайдемари Вйечорек-Цойл и членката на партийното председателство Андреа Налес, то тогава той действително не ще да е дообмислил нещата докрай. Така както Шили си представя тези лагери, без изгледи за билет към Европа, те не биха предложили на икономическите имигранти нищо, което да ги възпре, отново да се качат на лодките.

Спорът за лагерите в чужбина в действителност не е нов, а се появява периодически в европейската имигрантска политика. Още от март 2003-та Шили размишлява по предложението на британския си колега Дейвид Блънкет, койъто пръв предложи Северна Африка да стане крайна спирка за бежанците, които не бягат от терор и изтезания.

Навремето Шили заедно с други европейски ресорни министри провали инициативата на Блънкет. Обосновката му тогава гласеше: ”Не вярвам, че подобни центрове за интерниране са подходящи, за намаляване броя на пристигащите в Германия кандидати за убежище.”

Преди конференцията на вътрешните и правосъдните министри в средата на юли обаче той разгледа още веднъж предложението на британеца и счете идеята на Блънкет в сбита форма за все пак приложима и полезна. Единствената разлика, ме лондонският хардлайнер искаше да изпрати в лагерите извън континента и онези бежанци, които вече са успели да се доберат до Европа.

Ясно е едно: ако вътрешните министри от ЕС днес внесат в политиката детската броенка "Кой го е страх от Черния човек", отговорът всъщност би трябвало да гласи: "Никой!" Предложението на Шили съвпада по време с един период, в който африканската заплаха за крепостта на благосъстоянието, наречена "Европа" не съществува даже вече и на хартия. Защото в европейската таблица за страните, от които пристигат кандидати за убежище Сомалия ,която е първа сред африканските държави, се намира едва на седмо място.