[No title]

Германия минава за една от най-спортните нации в света. Но олимпийската 2004 година не беша плодоносна.
Като че ли всичко започна с отказа на МОК да номинира Лайпциг в най-тесния кръг кандидати задомакинство на олимпийските игри през 2012 година.Обосновката гласеше, че със своите 500.000 жители Лайпциг е твърде малък в сравнение с милионните метрополии, участвуващи в надпреварата. Но не можеха ли олимпийските игри именно в един по-малък град да внесат корекции в и без това ширещата се гигантомания в олимпийското движение?
МОК не пожела въобще да отговори на този въпрос.
Когато обаче стана дума за сигурността на олимпийските игри Лайпциг получи например по-малко точки от Москва, където малко преди това терористични нападения отнеха много човешки живота. Тази оценка не можа да бъде оценена по достойнство. Самият президент на МОК Жак Рог при посещението си в Лайпциг даде много положителна оценка, като заяви че лайпцигската концепция е интелигентна. Изпълнителният комитет на МОК обаче не дааде на Лайпциг никакви шансове.
Самокритично трябва да отбележим, че отказът от 18 май беше следствие на вътрешногерманско колебание. Във фаза на стопанска криза и обществени проблеми на Германия не й достигна готовността да рискува и да даде на страната шансове. А организацията на олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година би могла да бъдат фантастичен пример за подражание.
В Атина продължи серията от загуби на политическа тежест за Германия в световния спорт. На базата на ротационния принцип Роланд Баар напусна елитния кръг на МОК, като трети германски представител.Бившият състезаател в бягането с препятствия минаваше засигурен кандидат за мястото, но не успя да преодолее последното гасуване. И след като също на ротационен принцип досегашният виципрезидент на МОК Томас Бах излезе за минимум две години от световното спортно правителство, то Германия през идните години няма да има полагащата й се тежест в олимпийското движение.
Да останем на олимпийска вълна. Желанията и реалността при очакванията за олимпийски медали и равносметката след Атина се разминават ярко. Целта на германският олимпийски отбор беше минимум пето , а в най-добрия случай трето място в класацията по нации. В крайна сметка олимпийците на Гермаания трябваше да се задоволят с шестото място. Но не само класирането, а преди всичко олимпийските дисциплини в които германците завоюваха медали будят загриженост. Защото спечелените медали бяха в второразредни дисциплини и не се оценяват така високо, както медалите в леката атлетика, плуването или бокса например. Дали пък германците не са загубили своя борчески дух и воля за успех?

Тънката олимпийска равносметка има обаче и своити добри страни. Тя откри пътя за дискусия, дали организационните структури на германския спорт са на съвременно ниво.
Междувременно всички са единодушни, че обединението на германския елитен спорт със своите 27 милиона членове, както и националният олимпийски комитет трябва да се превърнат през следващите години в единна организация. П тозиначин трябва да се ограничат организационните разпри и да се спестят финансови средства за насърчаване на спортистите.
По всяка вероятност и федералоното правителство е оказало натиск в тази посока. То се включи активно в рекламната кампания на Лайпциг за организиране на олимпийските игри през 2012 година, насърчава значитлено и подготовката на световното първенство по футбол през 2006 година. На фона на драстичните мерки за икономии във фазата на икономическа криза, средствата за насърчаване на спорта остават непокътнати. Предпоставка за това обаче е германският спорт да се реорганизира, което дава надежди за по-добро представяне на следващите олимпийски игри.
Олимпийските игри в Атина бяха с много аспекти. Много критици не допускаха, че гърците ще съмеят да организират игрите безпроблемно. В края на краищата критиците останаха с запушени уста. Стадионите отговаряха на най-високите изисквания, не беше допуснат и хаос в уличното движение. Организацията беше перфектна.
Но някак си атмосферата не беше на ниво. В родината на олимпийските игри като че ли липсваша въодушевлението на гражданите. Много стадиони останаха празни.
Най-голямо разочарование донесе опитът за измама от страна на гръцките състезатели Кентерис и Таноу, както и разкритията че треньорът им е замесен в допингон скандал.
МОК може сега да разкрасява допинговите скандали коркото си иска под мотото, че видите ли броят на разкритите допингови престъпления показва колко ефективни са станали контролите. Факт е обаче, че разкритията в едно все повече разширяващо се допингонво блато, поставят под въпрос достоверността на цялото олимпийско движение.
Германският олимпийски отборсъщо беше засегнат, въпреки че отнемането на три златни медала на германските ездачи носи доста горчив привкус.
Особено горчив е привкусът при ездачката Бетина Хой. В паркура при старта тя допусна минимална грешка, която първоначално не беше забелязана от съдиите, грешка която не й донесе никакви предимства. В последствие хаванали се за буквата на закона съдии отнеха медалите в отборното класиране и в единичния паркур. С това решение беше потъпкан духа на спорта, но трябва да сеотбележи, че и германските спортни функционери при защита на спортистите не демонстрираха особени способности.
През спортната година 2004 германският спорт понесе доста удари. В края на годината проблясва и лъч на надежда. В началото на декември световната лекоатлетическа федерация взе решение състезанията за световната купа по лека атлетика през 2009 година да се проведат в Берлин. Дано в оставащите пет години германските лекоатлети да успеят да заличат фиаското от Атина, да се представят като конкурентоспособни спортисти и отново да се възкачат на световния спортен връх.