1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Я сега пак си прочетете коментарите!

Социалните медии изобилстват от обиди, вулгаризми и заговорнически теории, от нелепи метафори и малограмотност - така е и в българската мрежа. Там открай време комуникацията е жертва на брутализацията.

В Германия хейтър във Фейсбук бе осъден на парична глоба, тъй като беше засипал лидера на социалдемократите Зигмар Габриел със следните обидни квалификации: "приятел на педофилите", "престъпник", "заслужава разстрел".

Хейтърството в интернет и специално в социалните мрежи все по-често става обект на сериозни анализи. Наскоро германският философ Петер Слотердайк го определи като "примитивен рефлекс". Според него хората, които дълго време са били потискани от т.нар. "висока култура", днес разбиват задръжките, използвайки социалните мрежи, където избликват примитивните им енергии. "Това е взрив на лоша спонтанност - лоша, защото подкрепя брутализацията на вербалната и физическа комуникация", пише Слотердайк.

Бунт срещу "терора" на високата култура

И действително, включително и в българските социални мрежи може да се наблюдава именно тази брутализация. Вярно, често пъти се срещат смислени и задълбочени коментари, но общият случай е "примитивният рефлекс", за който пише Слотердайк. И който видимо е бунт срещу "терора" на високата култура, доколкото една голяма маса постинги са неграмотни, с лош правопис, пълни с клишета и вулгаризми.

Ако не беше леко страшно, всичко това щеше да бъде всъщност само смешно. Така че нека засега да го погледнем само откъм смешната му страна. Комизмът на тези "шеги", "остроумия" и "мъдрости" в мрежата произтича от това, че тях ги творят хора, които обикновено не владеят силата на езика, ориентират се в него опипом. А когато човек се ориентира само опипом, винаги съществува опасността да се препъне, да падне и да си разкървави носа. Първата група комизми в социалните мрежи и в интернет като цяло са тъкмо езиково и стилистично непохватните формулировки, зад които се крие ниска грамотност и езикова нечуствителност.

При втората група вече става по-интересно. Там на воля виреят селскостопанските метафори, фолклорният кич и народните мъдрости, които при по-внимателно вглеждане се оказват или неразбираеми за модерния градски човек, или безсъдържателни, или пък чисти баналности. Сред най-популярните са например "Късно е либе за китка!", "Да видят кон боб яде ли!" и "Да не плачеш на чужд гроб". Един модерен човек, обитаващ глобалния и компютъризиран свят на 21-ви век, ще си зададе поне няколко въпроса, попадайки на тези многозначителни постинги: Каква китка? Защо либе? Откъде да знам дали конят яде боб? Защо да не плача и на чужд гроб?

В третата група бих обединил коментарите, които по замисъл са обидни. Тоест, авторите им искат да обидят някого, но поради своята собствена малограмотност винаги стрелят встрани от мишената и просто сами се излагат. Защо например такива автори си мислят, че Ангела Меркел би се обидила от обозначения като (много разпространените) "баба Меркел" или "Меркелана"? Какво му е обидното на "баба"? Та нали прехвалената българска история изобилства от славни бабички: баба Вида, баба Илийца, баба Тонка, баба Парашкева? А, да – и баба Цоцолана, откъдето сигурно се извежда "Меркелана".

Сходни са езиковите неволи на авторите в четвъртата група. Там попадат умишлено осакатени, изкривени словообразувания, тромави неологизми, непохватни метафори, сравнения и замествания, инвалидизирани чуждици: "рашки", "тарамбуки", "орки", "толерасти", "либерасти", "соросоиди" и т.н. Според собствените им автори, тези езикови прозрения сигурно звучат адски обидно, дори саркастично, но за човек с поне малко езиков усет те са просто блудкави и неизразителни. Всъщност – изразителни само дотолкова, доколкото изразяват намерението на авторите си да обидят някого. Но между намерение и резултат има съществена разлика.

В петата група попадат вулгаризмите и откровено сексуализираните обиди, за които няма нужда от дълги обяснения. Но и тук важи правилото: обиждащият има голямо желание, обаче обижданият (ако е достатъчно интелигентен) чува единствено разпенено-конфузни мръсотии.

Alexander Andreev, Leiter der bulgarischen Redaktion bei der DW und Übersetzer

Александър Андреев

Накрая винаги побеждават лошите

Евреите, масоните, илюминатите, САЩ, Русия, Израел, кемтрейлсите – това е разноцветната палитра в шестата група, където са се подслонили почитателите на заговорническите теории. Да се разходиш из постингите им е супер забавно – все едно седиш с пакет пуканки и гледаш евтин американски екшън. Само дето накрая винаги побеждават лошите, а добрите си остават под игото на Ротшилд и на извънземните.

Накрая - една добронамерена препоръка към разпространителите на мъдрости и остроумия в мрежата: всяка шега, повторена хиляда пъти, става скучна – дори най-смешната. Същото важи и за обидите, за цитатите от Уикипедия или за велемъдри заключения от типа на "това не са бежанци – мигранти са". Така че опитвайте се да измислите нещо собствено и автентично, а не папагалски да повтаряте едно и също. Иначе рискувате никой да не забележи поредния Ви коментар.