1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Южнокавказкият капан

Сърбия не играе почти никаква роля в прагматичната външна политика на Кремъл. Руснаците обаче са против независимостта на Косово, защото се опасяват от последствията в Кавказ - четем в седмичния вестник "Цайт":

default

Руското външно министерство настоява декларацията за независимост на Косово да бъде анулирана, като много добре знае, че това не може да стане. Руснаците са загрижени преди всичко за своя външнополитически имидж и за въздействието върху нестабилния южен Кавказ. Впрочем арсеналът от реакции, подготвен от Москва, е по-ограничен, отколкото руското ръководство се опитва да убеди света. На първо време сблъсъкът с Америка и Западна Европа заради Косово ще намери израз в по-остри думи и символични мерки. Но така или иначе Москва може единствено да забави процеса на независимост на Косово.


Това всъщност изобщо не потиска руското ръководство. То не взима присърце въпроса за статута на Косово. Дори славянското братство със сръбския народ стои на заден план зад новия прагматизъм в руската външна политика. Конфликтът предлага по-скоро на Русия още една възможност да заяви претенциите си за статут на велика сила. Москва иска да демонстрира, че без нея решаването на косовския проблем ще бъде най-малкото трудно и бавно.


Западът дълго време пренебрегваше факта, че за разлика от 90-те години, Русия не може да бъде прилъгана повече с някой и друг подарък. Освен това има една важна причина, поради която Русия отхвърля откъсването на Косово без благословията на Белград: тя е загрижена заради отрицателния пример. Става дума преди всичко за две фактически отцепвания от Грузия, за две републики, които граничат с Русия: Абхазия и Южна Осетия. Но примерът на Косово би могъл да има отражение също в Транснистрия, на молдавско-украйнската граница, и в Нагорни Карабах, между Азербайджан и Армения.


Абхазия и Южна Осетия, с чиито президенти външният министър Лавров се срещна демонстративно миналата седмица, много скоро ще се обърнат за признание към света. Това развитие обаче няма да е в интерес на Москва, въпреки че тя се изстъпва като един вид техен протектор, за да оказва натиск върху Грузия. Сега Москва се оказва в неприятното положение да се опита да задържи тези свои два предни поста, без да дестабилизира Южен Кавказ.


В отговор на развитията в Косово, Русия би могла да интензифицира отношенията си с Абхазия и Южна Осетия, но вероятно ще се поколебае да им даде юридическо признание. Защото Москва не желае ескалация с Грузия, която има моралната и военната подкрепа на Америка. Грузия заяви вече, че ще възприеме признаването на независимостта на двете републики като обявяване на война. Ако Грузия реши да си върне със сила двете отцепили се републики, където са разположени руски войски, това би могло да въвлече Русия в една нежелана от нея война в региона. Така че въпреки клетвите си за вярност, Москва трябва да се опита да не се превръща в заложник на Абхазия и Южна Осетия. В противен случай Русия може да се окаже в положението на европейските държави, които не бяха в състояние да контролират повече тежнението към независимост на Косово и сега ще трябва да изсърбат попарата, която надробиха.