1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Южноамерикански съюз

Със своите 380 милиона жители, този съюз ще бъде третата най-голяма общност в света след ЕС и НАФТА. Мястото и времето на основаването са съзнателно избрани.

На 9 декември преди 180 години в Пампа де Киня, на 37 км от южноперуанския град Аякучо, започва решаващата битка срещу испанските колонизатори.

Символиката е налице, но не е ясно какви компетенции ще има съюзът, с какво съдържание ще бъде изпълнен калъпът. Понякога се казва смътно, че страните-членки щели да се борят против "неравенството, социалната изолация, глада, бедността и несигурността". Не е изключено името на съюза да бъде отново променено; доскоро поне се говореше за "Южноамерикански съединени щати".

При проектирания съюз става дума за сливането на две съществуващи обединения - на страните от "Меркосур" (Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай) и страните от "Андската общност" (Колумбия, Еквадор и Венецуела), а също Боливия, Перу и Чили, които са асоциирани с Меркосур. Чили, страната, която се води за образец в икономическо отношение, и която играе специална роля в Латинска Америка, участва наистина в новото начинание, но вече заяви известни резерви. По-важно от създаването на една нова институция е преследването на твърди цели и осъществяването на реалистични проекти, полезни за интеграцията - подчерта президентът Рикардо Лагос.

Двигателят на новия съюз е венецуелският президент Хуго Шавес, който се изживява като наследник на Симон Боливар и съвременен обединител на Южна Америка. Подобна интеграционна инициатива бе подхванал преди години мексиканският президент Кардосо, но начинанието му се провали. Меркосур и Андската общност не функционират безпроблемно нито на икономическо, нито на политическо равнище.

Страните-членки на Андската общност са лабилни в политическо отношение. Боливия не само често става арена на социални безредици, но е застрашена и от разпадане, Еквадор и Перу имат отслабени от постоянните кризи правителства, а Колумбия се бори от десетилетия със своя вътрешен кървав конфликт. Президентът Шавес налага своята "революция" на Венесуела, а напълно разпокъсаната опозиция се оказва извън политическата игра - по собствена вина.

От решаващо значение за съдбата на този обхващащ почти цяла Латинска Америка "съюз" ще бъде въпросът, дали по-солидните демокрации ще бъдат в състояние да подпомогнат застрашените страни предимно от района на Андите, или пък политическата нестабилност на Андската общност ще обхване и сравнително укрепналите в демократично отношение страни от Меркосур.