1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ще ходим ли всички със зелени гащи?

Ясен Бояджиев
21 ноември 2016

Да тръгнем всички със зелени гащи, понеже народът бил решил така - това, образно казано, се опитват да ни втълпят след референдума. Но тезата за неговата "безалтернативност" е погрешна. И много опасна. Ето защо:

https://p.dw.com/p/2SzW7
Слави Трифонов
Снимка: BGNES

Коментар от Ясен Бояджиев:

"Ако българският народ, който по конституция е суверен, каже, че трябва да ходим всички със зелени гащи, ще ходим всички със зелени гащи." Това съждение, което с характерната за незнанието смешно-страшна лекота зачерква векове усилия на човешката мисъл и на демократичното обществено устройство, принадлежи на български телевизионен шоумен. Устремил се изглежда към политиката, пътьом той инициира референдум по интересуващия го въпрос - как народът да избира политиците, които да го управляват. Съждението бе произнесено преди референдума и президентските избори, а днес, след тях, е на път да се превърне в действителност. За това силно спомага обстоятелството, че влизайки от едни избори в други, България на практика е в перманентна предизборна кампания. А както е известно, преди избори се говорят най-много небивалици.

Да превърнем волята на народа в дела!

За да се харесат на избирателите, сега всички се надпреварват да убеждават, че, образно казано, трябва „да тръгнем със зелени гащи“, понеже народът бил решил така. Най-гръмогласен е споменатият шоумен. Недоволен, че не стигнаха гласове, за да стане референдумът задължителен, той дни наред повтаря, че е извършена „чудовищна манипулация“, като за „доказателство“ дори си позволи да използва фалшиво видео. "Господа политици, не експериментирайте с търпението на собствения си началник - българския народ - и приемете безусловно неговата воля", заплаши той и подсили ефекта с „Боят настана“.

За да не останат по-назад, партиите се кълнат в „гласа на суверена“ и обещават да го превърнат в закони, понеже референдумът бил „безалтернативен“. Присъедини се дори и главният прокурор, сякаш и той е в предизборна кампания. Най-голямата партия вече внесе законопроект, повтарящ дословно положителните отговори на въпросите от референдума, а премиерът надцака всички с още по-смели идеи. И пак, за кой ли път, се канят да привличат експерти и да проучват интензивно чуждите практики.

Всъщност практиките са отдавна изучени, а експертите отдавна са се произнесли: мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура (каквато не съществува никъде) ще изкриви политическото представителство; ще фаворизира само 2-3 партии; ще улесни купуването на депутатски места; няма да вкара в парламента някакви ангели, а отново партийна номенклатура, допълнена с местни мутри; премахването на партийната субсидия пък ще отвори още по-широко вратите за корупцията. При това, ако промените в изборното законодателство бъдат претупани набързо (както се очертава), рисковете ще бъдат умножени многократно.

Погрешна и опасна теза

Но не за тези рискове ни е думата тук. Защото самата теза за „безалтернативността“ на референдума и „безусловното“ приемане на „волята на суверена“, която може да се илюстрира със съждението за „зелените гащи“, е фактически и принципно погрешна. И много опасна.

Първо, повтаряйки непрекъснато цифрата 3,5 милиона, нейните защитници заблуждават. Толкова е общият брой на участвалите в референдума. Утвърдително на два от въпросите обаче са отговорили около 2,5 милиона (а на третия - още по-малко). Това, разбира се, е значителна подкрепа. Само че други - близо милион - не са подкрепили този отговор. Трети пък (огромен брой хора) съзнателно не са участвали в референдума, защото го смятат за безсмислен и вреден и не искат да го легитимират. А и като цяло, ако си позволим да си играем „на едро“ с числа, както правят други, трябва да кажем, че всъщност с „да“ са гласували „само“ малко повече от една трета от всичките около 6,8 милиона български избиратели.

Но да оставим математиката настрана. Защото дори и цифрите и съотношенията да бяха други, защитниците на „волята на народа“ пак нямаше да са прави. В Конституцията е записано, че „цялата държавна власт произтича от народа“. Но освен „от него непосредствено“, тя се осъществява „и чрез органите, предвидени в тази Конституция“.Освен това: "Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет". И може би най-важното: записано е, че "Република България е правова държава“, която „се управлява според Конституцията и законите на страната".

С други думи: Конституцията не позволява на никого да говори от името на всички. Обратното означава „присвояване на народния суверенитет“ и узурпиране на властта. От друга страна Конституцията не позволява всички да бъдат задължени примерно да „ходят със зелени гащи“, понеже на някои (колкото и да са те) им се е приискало да е така. Или пък всички да бъдат задължени да гледат предаването на споменатия шоумен, понеже някои (колкото и да са те) го харесвали. България е все пак правова държава и освен най-различни, сменящи се мнозинства съществуват и действат принципи, права и свободи, които няма как да се отменят с обикновено гласуване. Обратното означава диктатура.

Ясен Бояджиев
Ясен БояджиевСнимка: DW/P. Henriksen

А законът?

Модерната демокрация представлява сложен механизъм на разделение, взаимен контрол и баланс на властите. А за да се компенсират присъщите ѝ недостатъци (включително опасността от масови, самоубийствени за обществото заблуди), пряката демокрация през вековете е допълнена от представителната. Съвременното проявление на пряката демокрация, референдумите, са опасно оръжие. Оприличават ги на „нож с две остриета“. Бих казал, че понякога „ножът“ е и без дръжка. Затова навсякъде по света референдумите са „оборудвани“ с предпазни механизми (изисквания за възможните въпроси и тяхната форма, условия за предизвикване и за валидност...). Включително в прословутата Швейцария, където, например, за да бъде валидно решението на национален референдум, за него трябва да са гласували не само над половината от избирателите, но и повече от половината от отделните кантони.

В България такъв механизъм е изричното законово изискване да са участвали повече избиратели, отколкото на последните парламентарни избори. Последният референдум, за зло или за добро, не отговаря на това изискване. Така че резултатът му не е задължителен и въобще не поражда „безалтернативни“ и „безусловни“ последици. Точка. Сега последната дума е право и задължение на Народното събрание. Отговорността е на политиците, които сме избрали да ни представляват и да решават просветено и разумно от наше име. И да ни предпазват от безумни и опасни грешки.

Няма много надежда

В случая няма много надежда, че ще постъпят така. Особено като имаме предвид ентусиазма, с който някои от тях поддържат заблудата, че промяната в изборните процедури може да реши някакъв проблем и да промени от днес за утре към по-добро държавата, в която живеем. Обърнете внимание с каква готовност все се заемат с изборното законодателство и как нито веднъж не намериха желание и сили да го направят истински със съдебната реформа. Имате ли спомен пламенният телевизионен шоумен да е казвал някога нещо за главния прокурор? И запитвали ли сте се колко по-полезно щеше да бъде, ако вместо на Орлов мост беше направил концерт пред Съдебната палата?

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми