1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Ще се постави ли въпросът за иранската ядрена програма пред Съвета за сигурност на ООН?

Управителният Съвет на Международната агенция за атомна енергия се събира днес във Виена на важно заседание, на което ще бъде обсъден въпросът за иранската ядрена програма. Членовете на съвета ще вземат решение дали да поставят въпроса пред Съвета за сигурност на ООН.

default

На състоялата се миналата седмица във Виена среща между иранския главен преговарящ Али Лариджани и представителите на Германия, Великобритания и Франция бе направен поредния безуспешен опит да се окаже положително влияние върху хода на преговорите за иранската ядрена програма. Докато европейците продължиха да настояват Иран да се откаже окончателно от обоготяването на уран, Лариджани потвърди за пореден път, че страната му няма намерение да се съобрази с подобни искания. Това улеснява значително решението на управителния съвет на Международната агенция за атомна енергия, който на днешното си заседание във Виена ще даде най-вероятно зелена светлина за поставянето на въпроса пред Съвета за сигурост на ООН.

До последния момент Техеран се опитва да противодейства на това развитие. Без обаче да проявява готовност да се съобрази с исканията на европейците и САЩ. На какво се дължи това? Може би на факта, че Иран така или иначе няма повод да се опасява от решението на Съвета за сигурност, който за да наложи санкции срещу Техеран се нуждае от одобрението на петте постоянни страни-членки, които имат право на вето. Русия и Китай заявиха вече, че смятат санкциите за контрапродуктивни.

Въпреки това Иран отправи открита заплаха, че поставянето на въпроса за ядрената му програма пред Съвета за сигурност би имало негативни последствия, като например намаляване на петролните доставки и по този начин изкуствено покачване на цените, както и денунсирането на договора за неразпространение на ядрени оръжия, ратифициран от Иран през 1970-та година. От 1990-та година насам Техеран допуска проверки от страна на Международната агенция за атомна енергия, проверки, които до скоро можеха да се извършват спонтанно, тоест бе предупреждение, но които биха били нелегални, в случай че Иран действително денунсира договора за неразпространение на ядрени оръжия.

Това би затвърдило съмненията на международната общност, която така или иначе е на мнение, че с ядрената си политика Иран преследва една единствена цел, а именно производството на ядрени оръжия. Техеран опровергава от своя страна тези обвинения, твърдейки, че възнамерява да използва атомните електроцентрали за производство на ток. Този аргумент е обаче недостатъчно убедителен, като се има предвид факта, че Иран разполага с огромни запаси от петрол и природен газ.

Упреците по адрес на Иран са разбираеми и логични, но не се основават на конкретни доказателства. Това се подразбира и от думите на председателя на Международната агенция за атомна енергия Мохамед ел Барадей, който казва, че няма еднозначни доказателства за това, че с ядрената си дейност Иран преследва единствено мирни цели. Или с други думи: липсват също улики, доказващи обратното. А и многобройни чуждестранни експерти изказват все по-често съмнението, че Иран би бил в състояние да се превърне в световна атомна сила.

Макар и да разполага с центрофуги за обогатяване на уран, техният брой е все още недостатъчен за производството на годен за ядрени оръжия уран. До този момент се знае за наличието на 164 действащи центрофуги, като необходими биха били около 50 000. Иран ще се нуждае от години за постигането на тази цел, е единодушното мнение на международните експерти.