1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ще се затворят ли вратите на Европейския съюз след приемането

Изглежда след приемането на България и Румъния тежките Брюкселски порти ще останат задълго затворени. Ако изключим Хърватска, вероятно скоро няма да има ново разширяване. Кои са причините за скептицизма, който съпътства отварянето на Общността на изток? Анализ от Емил Попов

default

Когато на 1 май 2004 Европейският съюз прие десет нови страни, Ирландското председателство организира пищен прием в Дъблинския замък. Представителите на официалната политика, които тогава вдигаха чашите с шампанско, изглежда днес гледат с други очи на Източното разширяване. Радостта от приемането на България и Румъния в Общността бе помрачена донякъде от факта, че много от старите страни-членки побързаха да затворят вратите на трудовия си пазар за тях. Националните интереси все пак надделяха над отдавна прокламираното свободно движение на фактора „работна сила”.

Независимо от аргументите на Европейската комисия, че разширяването на Европейския съюз е от взаимна полза – както на запад така и на изток – това мнение остава твърде непопулярно. Обществеността не се влияе от рационални аргументи, а от често необосновани емоции. Това обяснява примерно, защо в страна като Австрия, която е сред най-печелившите от разширяването, скептицизмът към бъдещото отваряне на Общността на изток е най-ясно изразен. Според едно допитване, направено по поръчка на Австрийското дружество за европейска политика, общественото мнение е положително настроено единствено към Хърватска. Две трети от запитаните са „за” приемането на страната. Симпатиите към Загреб не се ограничават само до положителните отзиви в обществото, но се отразяват и в официалната политика. Наскоро комисарят по-разширяването Оли Рен заяви, че е възможно Хърватска да бъде приета до 2010-та година.

Не така изглеждат перспективите на останалите страни от Западните Балкани. Мнозинството от анкетираните в Австрия желае в Общността не Македония или Сърбия, които „искат, но не могат”, а богати страни като Норвегия или Швейцария, които, „могат, но не искат”. Класацията на нежеланите страни се води от Турция, против която са 85% от анкетираните.

Нерешеният Кипърски проблем едва ли може да бъде компенсиран от благословията на Светия престол, Турция да бъде приета в Европейския съюз. Според сполучливата формулировка на „Нойе Цюрхер Цайтунг” турският въпрос може да се превърне в новия „Източен фронт на Запада.”

Причините за скептицизма по отношение на бъдещото разширяване на Общността се откриват в досегашния опит. Европейският съюз прие в пределите си страни като Полша, която подобно на Великобритания сполучливо играе ролята на новия „Троянски кон” в Общността. Това пролича особено в непримиримата позиция, която зае официалната полска политика по повод на т.нар. „енергиен диалог” с Русия. „Ветото” на една страна е на път да застраши доставките на газ, отваряйки така вратите пред ядрената енергетика. Едва ли някой от потебителите на газ в Западна Европа си е представял някога, че ще изпадне в зависимост от ... Варшава.

Но не само Западът е недоволен от Изтока, но и Изтокът е разочарован от Запада, чиито врати са често затворени. Страхът и предубежденията са все още неразделна част от мисленето на мнозина в Стара Европа. Този страх от Изтока е сполучливо доловен от един от малцината останали европейски визионери – люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер. По неговите думи „някога ракетите на Изтока бяха насочени към нас и това пораждаше страх. Днес към нас са насочени надеждите на хората от Централна и Източна Европа и това поражда учудващо по-голям страх, отколкото ракетите.”