1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ще ратифицира ли Германия договора от Лисабон?

Договорът от Лисабон е един от най-амбициозните европейски проекти на германската канцлерка Ангела Меркел. Възможно ли е, противно на очакванията, неговото ратифициране да бъде забавено в самата Германия?

default

В Бундестага се водят дебати относно Лисабонския договор

За да влезе в сила на 1-ви януари 2009-та година, както е предвидено в член 6-ти, договорът за реформи на Европейския съюз трябва да бъде ратифициран от всички 27 страни-членки. Ратификационните документи се изпращат в Рим, където се съхраняват оригиналите на европейските договори.

Според процедурата в Германия, Лисабонският договор би следвало да бъде ратифициран чрез закон, приет от двете камари на парламента: Бундестаг и Бундесрат. За да влезе в сила, този закон трябва да бъде подписан от федералния президент Хорст Кьолер.

Необичайното в тази обичайна процедура е, че президентът може и да не подпише ратифицирането на договора.

Възможно е да се повтори историята с Европейската конституция. За разлика от демостративното й отхвърляне на референдумите във Франция и Холандия, тихомълком тя не бе ратифицирана и от Германия. Ратификацията не бе завършена, защото тогава липсваше подписа на федералния президент. Причината за това бе баварският депутат от Бундестага Петер Гаувайлер, който се обърна към Федералния конституционен съд в Карлсруе с молба, да бъде разгледана “законосъобразността” на договора за Европейска конституция.

Сега Гаувайлер отново възнамерява да включи в играта Конституционния съд, този път по повод на Лисабонския договор. Макар че федералният президент формално не е длъжен да изчака решението на висшия германски съд, той все пак може да не подпише ратификацията, така както се случи при Европейската конституция.

Какво цели с инициативата си Петер Гаувайлер?

Баварският депутат е известен с “революционното” си минало. През 1968-ма Западна Европа е обхваната от вълненията на младите хора, които се дистанцират от консерватизма на старото поколение. Като студент в Мюнхен Гаувайлер също се дистанцира, само че от студентските вълнения и в знак на протест влиза в не дотам революционния Християн-Социален Съюз. Днес като депутат от Бундестага, Гаувайлер си позволява да критикува Лисабонския договор, който според него не е достатъчно демократичен, защото ограничавал ролята на националните парламенти. Подобно твърдение е напълно безпочвено, защото чрез механизма на субсидиарен контрол новият договор дава на парламентите повече права в сравнение с всички досегашни договори.

Изглежда Гаувайлер е загрижен не толкова за демократизацията на Европейския съюз, колкото за собствената си, не дотам ярка провинциална популярност.

Подобно съдържание