Ще разберем ли все пак какво ни се случва през 2018? | От света | DW | 03.01.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Ще разберем ли все пак какво ни се случва през 2018?

Вероятно ще подкрепим стара Европа, а не егоистите в ЕС. В отплата Брюксел ще си затваря очите за задушаването на свободните медии и липсата на борба с корупцията, пише Ивайло Дичев в прогноза за европредседателството.

Най важни ми се виждат средно-срочните избори за Конгрес и част от сенаторите в САЩ. Дали американците ще санкционират алтернативно-дясната политика на Тръмп, която внесе хаос в световния ред, разби единството на Запада и маргинализира страната? Бедните разбраха, че цялата шумотевица е заради данъчните подаръци на най-богатите и орязването на социалните програми; образованите се увериха, че човекът е печално некомпетентен – и рейтингът му  се срина до исторически ниско ниво. При промяна на мнозинствата в двете камари може да се мечтае дори за импийчмът, например по руската връзка. Но нека не се залъгваме, с туитъра и буфонадите си Тръмп не слезе от сцената нито за ден през 2017. Нали знаете, че няма лоша реклама? Най-реалистично ми прозвуча прогнозата на журналист от CNN: с пре-експонирането си Тръмп просто рискува да досади на избирателите.

Хем добра, хем лоша новина

Другото важно външнополитическо събитие ще дойде от Германия. Ако там Меркел и евроентусиастът Шулц се разберат за широка коалиция, Макрон ще има сигурен партньор за реформирането на ЕС, а Англия вече я няма да удря спирачки. Това е хем добра, хем лоша новина за нас. От една страна, силна Европа ще ни тегли напред, от друга обаче новата европейска уредба ще бъде на концентрични кръгове („скорости“), а нас в центъра няма да ни искат. Нали помните защо напуска Обединеното кралство? Заради мигрантите, но не от Сирия, а от България, Румъния и Полша. След като тези страни са толкова неразвити, та не успяват да задържат населенията си, можем ли да им дадем равни права с нас – разсъждаваха приятелите на Фараж. Страната ни ще бъде изправена пред трудния избор да подкрепи развитие в посока на зоните срещу това да бъде допусната, до примерно 3та зона, или да се инати, рискувайки да бъде изхвърлена в 4та.

Няма как да сме и на двете страни

Другата дилема ни поставя консолидацията на все по-антиевропейския Вишеградски блок. Няма как да сме и на двете страни. При гласуването на процедурите срещу Полша, подкопала независимостта на съда, този път застанахме при големите, но как ще е следващия път? Местни популисти (та даже Нинова!) се кълнат в Орбан, само че - дори да продължаваме да вярваме, че орди от мигранти ще ни подменят ДНКто – границата на Унгария е вътрешна, нашата - външна. И ако решим да застанем на страната на егоистите, които отказват европейска солидарност, рискуваме при нова криза да се озовем в положението на Гърция и Италия. Вероятно нашите все пак ще подкрепят стара Европа; в отплата Брюксел ще си затваря очите за задушаването на свободните медии, за липсата на борба с корупцията, за участието на крайно десните във властта. Германците му казват реалполитика. 

Водеща е символиката

И тук идва прословутата външнополитическа активност на г-н Борисов, харесвана от всички. Ще успеем ли да си създадем балкански блок, който да брани регионалните си интереси? Би било добре, но едва ли ще стане в обозримо бъдеще. Първо, тук няма достатъчно силен център, около който той да се консолидира; Гърция, която до преди кризата имаше някакви амбиции, днес е съсипана икономически, а управляващите я (справедливо или не) не са добре приети в ЕС. Румъния и Хърватия традиционно не искат да имат нищо общо с този регион. Както знаем на Балканите всеки презира всеки, всеки гледа да предаде комшията на някоя „велика сила“. Ще следим внимателно дали от историята и символичните действия тази година ще последва нещо, поне ЖП линия до Скопие.

Председателството ни тук няма какво да помогне, дано всички вече са го разбрали; можем да се борим за „дневния си ред“ на всяко друго председателство. Водеща е символиката: не сме значи второ качество, вижте, дадоха ни да ги председателстваме. А ние примираме от гордост, малко като момчето, на което бащата дава да покара колата на някоя поляна. Важното в тези инициативи е човешкия контакт между политиците, изграждането на доверие, стиковането на транс-европейски партийни идентичности, а този процес е бавен.

Редакцията препоръчва

Нови формации?

Твърде възможно е председателството да се превърне в сцена за граждански протести – вече се очерта една такава възможност с подаряването на Пирин на офшорния концесионер, който бил кипърски безработен. Ще се появят и други. Ще ги бият ли? Ще оградят ли НДК с телени мрежи? Не че европейските политици ще се захванат с нашите проблеми: външният поглед у нас катализира иначе позаспалото гражданско общество. Да ви припомня ли протестите на Екогласност в градинката „Кристал“ по време на Световния екологичен форум?

Подобни граждански действия биха могли да активизират консолидирането на нови партийни формирования. През 2017 десните не успяха да се организират; грешката им е, че слагат каруцата пред коня - наместо да идентифицират онези социални групи, чиито интереси ще изразяват, чакат експерти да ги оформят идейно (в реформаторския период пък беше граждански съвет). Новите леви също опитаха една обединителна инициатива около освобождаването от данъци на най-бедните, но БСП просто я прилапа и обезсили. На терена са потенциални популярни лидери като президента Радев, Слави Трифонов и защо не – Мая Манолова, която отбеляза невероятен скок в доверието с отдадеността си на важни за хората каузи. Поне една нова формация ще има през тази година, особено ако пък ако се стигне до предсрочни избори след лятото.

Фалшивите новини

Накрая, през 2017 фалшивите новини (според Бъзфийд) генерираха повече трафик, отколкото през 2016. И това въпреки многобройните опити за противодействие, включително от самия Зукърбърг. Любимата ми топ-партенка е: „Служител в моргата кремиран по погрешка, защото бил легнал да поспи на работното място“ (един милион прочитания). У нас расистки страсти подхранваха с новини като „Бежанец от Сирия изнасили пони в зоопарк в Берлин“.

Защо не успяваме да се преборим с дигиталната напаст? Защото самото понятие „фалшива новина“ загуби смисъла си. Тръмп употребява непрестанно израза срещу онези, които го критикуват. Съвсем същото направи ГЕРБ, когато във Фейсбук отвори страница, наречена „Регистър на фалшивите новини“: сякаш случайно, там са основно изказвания на политическите им противници. По подобен начин говори разбира се и другата страна. Ти си фейк, не ти си фейк…

Това си е старата политическа пропаганда, работа на политиците е да се нападат. Фалшиви новини означава, че онези, на които се доверяваме за безпристрастна информация, ни лъжат – медии, учени, дори приятелите ни в социалната мрежа. Фейковете са измислени художествено, така че да ни възмутят, заинтригуват, разсмеят, да потвърдят предубеженията ни – и да ги препратим без да проверим. После идва обратната новина, препращаме и нея, после нещо съвсем трето – и така до пълното размазване на образа.

Ако тенденцията продължи, май няма да разберем какво точно ни се случва и през 2018-та. Както не разбрахме нищо за КТБ, за Белене, за Булгартабак, за Дунарит…

Подобно съдържание