1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ще отвори ли Германия вратите си за специалисти от Източна Европа?

В годините на Студената война Германия в лицето на Вили Брандт се превърна в символ на отварянето към Източна Европа. Днес, страната е затворила трудовия си пазар дори за специалисти от новите страни-членки на EС.

default

Испански фабричен работник - символ за чуждестранна работна ръка в Германия

Видни представители на германската икономика отдавна предупреждават за последствията от липсата на висококвалифицирани специалисти. Тази липса все още би могла да се попълни от Източна Европа. Професор Клаус Цимерман, който води Института за икономически изследвания в Берлин е на мнение, че притока на специалисти няма да увеличи, а напротив - ще намали безработицата в страната. Оживлението, което ще настъпи с притока на квалифицирани кадри ще създаде пазар за неквалифицирани германци. За периода 1991 – 2005 безработицата сред тях е нарастнала от 7,4% на 20,2 % или почти три пъти. Изявленията на профсъюзите, че липсата на кадри трябва да се попъли най-напред от безработните, които са около 3,7 милиона, са икономически несъстоятелни, защото мнозинството от тях не притежават необходимата квалификация. В същото време Германия прилага т.нар. правило “2 + 3 + 2“, според което трудовият пазар за специалисти от Чехия или Полша може да се отвори най-рано през 2009-та.

Алтернатива на притока на чуждестранна работна ръка би била една добре функционираща образователна система. Но както показват данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, по отношение на образованието Германия е “развиваща” се страна. Броят на студентите нараства осем пъти по-бавно отколкото в останалите индустриално развити страни. В това няма нищо чудно, защото средствата, които се отделят за всеки студент са два пъти по-малко от сумите, които изразходват Съединените щати. Освен това висшето образование отдавна се е превърнало в привилегия за деца на богати родители – само 16% от студентите идват от семейства на работници.

Погледнато в икономически аспект, образованието е сфера, в която инвестициите се възвръщат твърде бавно. Дори сега да се реагира бързо, последствията от пропуснатите десетилетия ще се чувстват още дълги години напред. Затова липсата на квалифицирани специалисти скоро няма да бъде преодоляна. Остава възможността те да бъдат наети от чужбина.

Но проблемът не е чисто германски, той има и своите европейски измерения. До 2020-та година Европейският съюз ще се нуждае от притока на 20 милиона, които да попълнят липсващата работна ръка. На този фон ограниченията, въведени от Австрия и Германия дори за специалисти от Източна Европа, изглеждат архаични.

Опитите, правени в Германия за частично отваряне на пазара, са все още твърде плахи. Така например от 1-ви ноември ще се наемат инженери от областта на електрониката, автомобилната промишленост и машиностроенето без досегашните ограничения, като например приоритеното назначаване на местни специалисти. В това няма нищо чудно, защото в Германия на 100 излизащи в пенсия инженери се падат едва 90, а не 190 завършващи вишисти, както е в международен план.

Рано или късно обективната икономическа логика ще надделее. Неслучайно еврокомисарят Франко Фратини наскоро заяви: “Трябва да гледаме на имиграцията като на ... неизбежно явление на днешния свят.”

Подобно съдържание