1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Ще има ли промяна в курса на Америка по отношение на предполагаеми терорости?

Засилената критика от Европа, както и в самата Америка, принуждават американското ръководство към преосмисляне на някои позиции. При посещението си в Украйна американската външна министърка Кондолийза Райс изненада с вестта, че на всички американски граждани по цял свят вече ще е забранено, да подлагат задържани лица на жестокости.

default

Изявленията на Кондолийза Райс представляват предпазлив и все пак забележителен опит за коректура на досегашния курс. До момента правителството на Буш съзнателно пренебрегваше международната забрана за използване на жестоки методи на разпит, граничещи с изтезания, когато ставаше дума за чужди територии, както и по отношение на така наречените вражески бойци.

Разпити, при които задържаните биват потапяни във вода, докато не получат впечатлението, че се давят, очевидно са били използвани редовно при разпитите на ЦРУ в Афганистан, в Гуантанамо и на други места. Ако г-жа Райс говори насериозно, на тези методи, сега явно предстои да бъде сложен край. Новата разпоредба може да донесе някакъв положителен резултат обаче само ако има възможност за контрол.

Няма повече оправдание за съществуването на тайни лагери в Източна Европа или на други места. Още повече, че те поставят населението на тези страни в конфликт на лоялността им към САЩ и към ЕС. Още по-недопустимо е, предполагаеми терористи да бъдат тайнствено прехвърляни на неизвестни места по света и държани там в продължение на години, без срещу тях да съществува официално обвинение. Правозащитната организация Хюман Райтс Уоч съвсем наскоро публикува имената на 26 подобни задържани. Може да се предположи, че действителният брой на подобни лица е значително по-висок.

Фактът, че потърпевшите – като например германския гражданин Халед ел Масри - смята да съди ЦРУ с помощта на американски правозащитни организации, сочи, че и в самите САЩ практиката на заобикаляне на законите и човешките права среща засилен отпор. Уважавани сенатори в американския конгрес като ветеранът от Виетнам Джон МакКейн се опитват да запълнят законодателните празноти, позволяващи жестоки методи на разпит или дори изтезания, упражнявани от американци. Остава да се надяваме, че и вицепрезидентът Дик Чейни в скоро време ще прекрати съпротивата си срещу законодателната инициатива.

Тясното международно сътрудничество в борбата срещу тероризма е важно и желателно. С Европа то е възможно обаче, само ако САЩ се придържат към международно действащите норми и договори. Според тях е недопустимо, някоя държава трайно да изолира хора на неизвестно място с аргумента, че те представлявали заплаха за националната и сигурност. В случая няма значение, дали задържането и ставало със или без знанието на други страни.

Още по-малко възможно и допустимо е, САЩ да превръщат Европа в активен или пасивен съучастник в тези нарушения на човешките права. При антитерористичните операции също си има правила, които трябва да се спазват, и които понякога са специфични. Независимо от всичко това обаче, принципите на правовата държава и прозрачността в поведението по отношение на задържани, си остават задължителни и неотменими.